Читать «Мълчалив свидетел» онлайн - страница 116

Излезе от магазина, спря и погледна назад през витрината. Вече бяха извадили закачалки за дрехите и сега ги подреждаха на лоста, който опасваше стените на магазина. Докато се взираше през витрината, две момичета се приближиха до закачалките и взеха една от роклите на Франсис. Спомняше си я. Беше й я купил от Лондон едно лято. Роклята бе доста скъпа, но толкова й отиваше, че не се бе поколебал да похарчи парите. Сега видя как едното момиче притисна роклята до раменете си. Не му отиваше толкова, колкото на Франсис. Момичето забеляза, че той я гледа, и каза нещо на приятелката си. Тя също се обърна и двете се намръщиха, сякаш бе някой стар воайор, вперил поглед в младите им тела. Отърси се от вцепенението, смути се и бързо се отправи към колата си.

Бе късен следобед, когато Сам най-после стигна до къщата на преподобния Шоу в Литъл Доркинг. Не бе сигурна точно какъв подход да избере и реши да действа според ситуацията. Спря колата, прекоси чакълената алея до входа и почука. Звукът отекна в старата къща, но не последва отговор. Огледа градината отпред в очакване да се появи Пеги и да я отведе при господаря си. Но симпатичното рошаво куче го нямаше и Сам сама заобиколи къщата и влезе в градината отзад. Надникна през няколко прозореца, но не забеляза никакви признаци на живот. Прие това с облекчение, защото реши, че може да свърши онова, за което бе дошла, и да си тръгне, преди преподобният Шоу да се появи. Отиде до гаража и надникна през една пролука между старите дървени врати. По циментовия под се виждаха скорошни петна от масло, но колата, която бе видяла на снимката в дневната, я нямаше. Следващият обект на интереса й бе парникът в дъното на градината. Прекоси градината и тръгна по влажната обрасла пътека към парника. Дори и сега, въпреки сериозната си задача, не можа да се сдържи и спря, за да се наслади на аромата на цветята. Вече бе осъзнала, че е маниачка по отношение на ароматите и че това ще й създаде големи проблеми някой ден.

Плъзна вратата на парника настрани и влезе, после внимателно затвори зад себе си. Не бе съвсем сигурна какво търси. Помисли си, че няма да е зле, ако види табелка с надпис „кураре“ или някакво оборудване за незаконно дестилиране на опиати. За съжаление не откри нито едното, нито другото. Просто това бе парник, в който се отглеждаха всевъзможни цветя. Поне си бе направила труда да види на снимка растението, което търсеше, макар че засега това не й помагаше особено. Във вида му нямаше нищо забележително и бе напълно възможно то да се губи някъде сред джунглата от растения като игла в копа сено.

Докато пристъпваше от растение към растение, оглеждайки внимателно всяко едно, Сам започна да се изпълва с подозрението, че и седмица няма да й е достатъчна, за да обиколи всички растения в парника. В този момент някой извика името й:

— Доктор Райън!

Беше преподобният Шоу. Първата й реакция бе да подскочи гузно и да се огледа къде да се скрие, но това очевидно би било безполезно, след като колата й стоеше пред къщата и той я бе разпознал, щом викаше името й. Мислите й трескаво затърсиха някакво приемливо извинение и тя бавно се отправи към вратата на парника. Щом излезе, видя преподобния Шоу да върви по пътеката към нея заедно с Пеги, която размаха весело опашка и се втурна насреща й. Той й махна усмихнато.