Читать «Мъжът, който търсеше сянката си» онлайн - страница 10

Колкото и интелигентна да бе Лисбет Саландер, нямаше как да е измъдрила отговорите толкова скоро. Сигурно имаше някакви скрити намерения, нали? Алвар все повече се убеждаваше в това. Отвори прозорчето на килията ѝ и погледна подозрително вътре. Лисбет стоеше спокойно до бюрото си. Усмихна му се, или поне горе-долу, а той отново почувства плах оптимизъм.

– Окей, влизам. Спазвай дистанция.

– Разбира се.

– Хубаво.

Алвар отключи, все още готов на какво ли не, но нищо не се случи. Саландер си стоеше на същото място.

– Как е? – попита той.

– Добре – отвърна тя. – Интересен тест. Ще поглед​ неш ли?

– Нося верните отговори – каза Алвар и размаха листа.

Тя не отговори, така че той добави:

– Като се има предвид колко бързо си го решила, не се разочаровай, ако резултатът не е много добър.

Алвар пробва да я предразположи с широка усмивка. Устните на Лисбет отново се извиха нагоре, но това вече не му вдъхваше увереност. Имаше чувството, че тя го изучава, и не му харесваше неясният блясък в погледа ѝ. Дали не бе намислила нещо? Нямаше да се учуди и за миг, ако кроеше някакъв пъклен план зад тъмните си очи. От друга страна, тя беше ниска и кльощава. Той беше едър, въоръжен и трениран да се справя с критични ситуации. Нямаше опасност, нали?

Алвар взе предпазливо теста и ѝ се усмихна вдървено. После се зае да проверява отговорите, държейки Саландер под око. Вероятно всичко беше наред. Тя просто го гледаше и като че искаше да го пита: „Добре ли съм се справила, или?“.

Във всеки случай почеркът ѝ не струваше. Листовете бяха осеяни с мастилени петна и драскулки, сякаш беше надраскала отговорите съвсем набързо. Без да я изпуска от поглед, той започна да сравнява теста ѝ с оригинала. Установи, че в началото всичко е вярно, и продължи да чете. Скоро удивлението му нарасна дотолкова, че нямаше как да не свали гарда си. Саландер бе отговорила правилно дори на най-трудните въпроси в края, а той никога не бе чувал за нещо подобно. Резултатът ѝ беше просто изключителен и той се канеше да каже нещо високопарно, но миг по-късно вече не можеше да диша.

Глава 3

12 Юни

Лисбет Саландер наблюдаваше внимателно Алвар Олсен. Той очевидно бе нащрек, а освен това беше висок и в добра форма, а на колана си носеше палка, лютив спрей и бутон за дистанционно вдигане на тревога. По-скоро би умрял от срам, отколкото да се остави да бъде надвит. Но тя знаеше, че Алвар си има и слабос​ ти – същите слабости като всеки мъж.

А носеше и вина, срамуваше се от себе си, и Лисбет можеше да използва това. Щеше да го повали и да го притисне. Алвар Олсен щеше да си получи заслуженото. Тя се вгледа в очите и корема му. Коремът не беше идеалната цел. Твърд и мускулест, направо като проклета дъска за пране. Но дори такива кореми имаха своите уязвими моменти. Лисбет изчака и бе възнаградена.

Алвар ахна смаяно и се разсея. Тялото му се отпусна и точно тогава, докато той издишаше, Лисбет го удари в слънчевия сплит. Нанесе два удара, силни и точни, след което се приготви за трети. Прицели се в рамото му, точно в мястото, което треньорът ѝ по бокс Обинзе ѝ бе показал, и замахна с бясна, брутална сила.