Читать «Мъглите на Авалон» онлайн - страница 807

— Стой, без да мърдаш, и бъди готова!

Тя си пое остро дъх, дръпна се и се сви в ъгъла на леглото. Нападаха го отново — той успя да прониже един, изби меча на втори и продължи да се сражава с изникващите от сенките противници, като използваше трупа на убития за щит. Огромната фигура на Гарет внезапно се сгърчи и започна бавно да се свлича на пода. Ланселет вече се сражаваше с нов противник, но Гуидиън, облян в кръв, извика:

— Гарет! — и се хвърли към заварения си брат. За миг се възцари ужасено мълчание и боят спря. Докато Гуидиън, коленичил, хлипаше над тялото на Гарет, Гуенхвифар, престанала да разбира каквото и да било, усети как Ланселет я сграбчва с едната си ръка, завърта се мълниеносно, пронизва още някой, който му се беше изпречил на вратата — тя така и не разбра кого — и я поставя отново да стъпи на краката си отвън — в дългия ходник. Двамата се носеха като вихър, Ланселет я тласкаше да тича по-бързо и внимаваше да не минава пред нея. Някой се появи пред тях в тъмнината. Ланселет уби и него без секунда колебание и двамата продължиха да тичат.

— Към конюшните — изхриптя Ланселет. — На конете и да ни няма!

— Чакай! — Гуенхвифар го хвана за ръката. — Ако се хвърлим в краката на Артур и се оставим на неговата милост? Или пък да те оставя да избягаш сам и да се опитам да се разбера с него…

— Единствено Гарет би настявал за справедливост. Но щом начело на заговорниците е Гуидиън, нито ти, нито аз ще успеем да стигнем живи до Артур! Мордред е той наистина — няма по-подходящо име за него! — и той продължи да я бута към конюшните, а после започна трескаво да оседлава коня си. — Няма време да търсим твоя кон. Скачай зад мен и се дръж здраво — трябва да мина през стражата на крепостните врати.

Едва сега Гуенхвифар осъзна, че пред нея стои някакъв друг Ланселет — не нейният любим, а стар воин, закоравял в битките. Колко ли души изби само тази нощ? Не й остана време за страхове, защото в същия миг той я вдигна на седлото и скочи на коня пред нея.

— Дръж се здраво — повтори той задъхано. — Няма да мога да се грижа и за теб.

— И той се обърна към нея и я целуна силно и дълго по устните. — Моя е вината. Трябваше да предположа, че това копеле ни шпионира. Но каквото ида стане, поне вече всичко е ясно. Край на лъжите и потайностите. Вече си моя… завинаги… — гласът му изневери. Гуенхвифар усети тръпките, които минаха по тялото му, но той веднага се обърна напред и хвана здраво юздите. — А сега напред!

Моргоуз стоеше, вцепенена от ужас, без да може да откъсне поглед от Гуидиън, който продължаваше да ридае над трупа на най-малкия й син.

Какво бе казал някога Гуидиън — полусериозно, полу на шега — когато отказа да участва в турнира в групата на тези, които щяха да се бият срещу Гарет. „Видях те да лежиш умиращ“ бе казал той, „и знаех, че умираш по моя вина… Не искам да изкушавам съдбата“.

Ланселет бе сторил това. Ланселет — когото Гарет винаги бе обожавал и поставял над всички на този свят.

Някой от мъжете в стаята се размърда и каза:

— Ще избягат…

— Какво ме интересува ще избягат ли или не? — лицето на Гуидиън се сгърчи и Моргоуз видя, че раната му продължава да кърви. Кръвта му се смесваше с кръвта на Гарет и се просмукваше в пода. Моргоуз взе един от ленените чаршафи, раздра го и се опита да превърже раната на Гуидиън.