Читать «Мъглите на Авалон» онлайн - страница 805

Минутите се влачеха за жената, притисната между възглавниците на голямото легло и опряния в гърлото й нож. След време, което й се бе сторило безкрайно дълго, тя чу далечен, съвсем слаб звук — тихо подсвиркване, което наподобяваше вика на нощна птица. Гуидиън веднага усети как се напрегнаха мускулите й и запита със стържещ шепот:

— Това ли е сигналът на Ланселет?

Острието пак се заби в меката плът на шията й и Гуенхвифар прошепна, изпотена от ужас:

— Да.

Тя чу шумоленето на сламеника, когато Гуидиън се раздвижи, сетне стана и се отдалечи от нея.

— В стаята има дванадесет души. Само опитай да го предупредиш, и не ти давам и минута живот.

Гуенхвифар чуваше ясно шумовете в преддверието на спалнята й — Ланселет сваляше наметалото си, остави и меча — о, Господи, нима ще го заловят така — гол и обезоръжен? Тя отново стегна мускулите си. Почувства предварително как острието прониква в тялото й — но й беше все едно. По някакъв начин трябваше да го предупреди, щеше да успее да извика, преди да я убият — и тя отвори уста, но Гуидиън — наистина ли беше ясновидец? — веднага притисна жестоко устните й с ръка, задушавайки вика й. Тя се загърчи, защото той продължаваше да я души, и в същия миг почувства как леглото се огъна под тежестта на Ланселет.

— Гуен? — прошепна той. — Какво става? Стори ми се, че те чувам да викаш, мила.

Тя беше успяла да освободи устата си и изкрещя:

— Бягай! Това е клопка, предадени сме…

— По дяволите! — Той отскочи назад — както винаги, гъвкав като котка. Тогава проблесна лампата в ръката на Гуидиън — той я предаде нататък и всички запалиха един подир друг светилниците си. Стаята светна. Гауейн, Кай, Гарет и няколко други фигури, все още неразличими в сенките, пристъпиха напред. Гуенхвифар лежеше покрита със завивките, а Ланселет стоеше прав, гол, без оръжие.

— Мордред — процеди той презрително. — Този план е напълно достоен за теб.

Гауейн произнесе вдървено:

— В името на краля, Ланселет, обвинявам те в държавна измяна. Трябва да ми предадеш меча си.

— Спести си формалностите — изсъска Гуидиън. — Мечът му е в преддверието, иди и го вземи.

— Гарет! В името Божие, нима и ти прие да участваш в това?

В очите на Гарет на светлината на лампата проблеснаха сълзи.

— Отказвах да повярвам такова нещо за теб, Ланселет. Бог ми е свидетел, предпочитам да бях загинал в битка, преди да доживея този ден.

Ланселет сведе глава и Гуенхвифар видя, че се озърта ужасен. Той прошепна: