Читать «Мъглите на Авалон» онлайн - страница 798

— Затваряй си устата, за да не я затворя аз — не издържа Гауейн и стисна рамото на Гуидиън с железните си пръсти.

— Ако говорех неистини, Гауейн, би имал право да ме караш да млъкна. Но истината не можеш да потулиш с юмруците си. Да не би да вярваш искрено, че Гуенхвифар и Ланселет са невинни? Ти, Гарет, цял живот си бил негов любимец, затова мога да разбера, че не искаш да приемеш неприятната истина…

Гарет процеди през зъби:

— Вярно е, че бих предпочел да видя тази жена на дъното на морето, или зад стените на най-сигурния манастир в Корнуол. Но докато Артур не казва и дума, ще мълча и аз. Достатъчно възрастни са, та да спазват някакво приличие. Всички винаги са приемали, че той е неин рицар — защитник…

— Само да имах някакво доказателство, Артур би се вслушал в думите ми — измърмори Гуидиън.

— Стига вече, проклет да си! Сигурен съм, че Артур знае всичко, което трябва да се знае. Той е този, който ще прецени дали да се намеси или да остави нещата да си вървят както досега… А той не иска и да чуе лоша дума за тях двамата. — Гауейн преглътна и продължи. — Ланселет е мой братовчед и приятел. Но — да му се не види — мислиш ли, че не съм опитвал да говоря на краля?

— И какво каза Артур?

— Каза, че кралицата стои над всички нас, че ние нямаме право да я укоряваме, а тя има право сама да преценява постъпките си. Беше много любезен, но имах чувството, че разбира много добре какво искам да кажа и че ме предупреждава да не се меся.

— Значи вниманието му трябва да бъде привлечено по начин, който дори той не би дръзнал да пренебрегне — продължи тихо Гуидиън. Позамисли се, сетне вдигна ръка и направи знак на Ниниан да дойде при тях. Тя седеше все още до Артур, затова поиска разрешението му да стане и веднага тръгна към Гуидиън.

— Лейди — поде той, — нали е вярно, че тя — и той посочи едва забележимо с глава кралицата — често отпраща нощем дамите си?

Ниниан каза спокойно:

— Не ни е отпращала, докато легионът отсъстваше от Камелот.

— Е, поне можем да сме убедени, че е вярна любовница — отбеляза цинично Гуидиън. — Явно не раздава благоволението си наляво и надясно.

— Никому не би хрумнало да я обвинява в безразборен разврат — каза ядосано Гарет. — Пък и на техните години — и двамата са по-възрастни от теб, Гауейн — това, което правят, надали би навредило някому.

— И все пак аз говоря съвсем сериозно — настоя разпалено Гуидиън. — Ако Артур иска да продължи да бъде върховен самодържец…

— Искаш да кажеш — разяри се Гарет, — че не е зле вече да го наследиш, така ли?

— А ти какво искаш, братко? Да чакам, та когато Артур си отиде, цялата страна да падне в ръцете на саксонците ли? — двамата бяха сближили глави и разговаряха с гневен шепот.

Моргоуз разбра, че са забравили не само присъствието, но и съществуванието й.

— Мислех, че имаш слабост към саксонците — каза Гарет с гняв и презрение. — Защо тогава не искаш да ги оставиш да ни управляват?

— Виж какво — започна вбесено Гуидиън, но Гарет отново сграбчи ръката му и изсъска:

— Вече ни слуша целият двор! Виж, Артур гледа насам, откак Ниниан дойде при теб! Може пък не само Артур да трябва да следи поведението на дамата си…