Читать «Мъглите на Авалон» онлайн - страница 796

Малко по-нататък седяха Гарет и Гауейн, и веднага след тях — Гуидиън, който пък се хранеше от едно блюдо с Ниниан. Моргоуз стана и отиде да го поздрави. Гуидиън бе успял да се изкъпе и да подреди косата си в правилни къдрици. Но той също бе пострадал — единият му крак бе превързан и го държеше подпрян на столче.

— Ранен ли си, синко?

— Нищо ми няма — отвърна той. — Не съм вече на онези години, когато плачех на скута ти, когато си ударех пръста на крака, майко!

— Струва ми се, че раната е доста по-сериозна — каза Моргоуз, оглеждайки превръзката, по която имаше спечена кръв, — но щом искаш, няма да ти досаждам. Тази туника нова ли е?

Туниката бе ушита по някаква нова мода. Моргоуз я бе забелязала първо у саксонците. Ръкавите бяха толкова дълги, че покриваха китките и стигаха чак до кокалчетата на пръстите. Тази, която носеше Гуидиън, беше синя, с ясночервена бродерия.

— Подари ми я Сеардиг. Каза, че е хубаво да я нося в този християнски двор, защото ръкавите покриват змиите на Авалон. — Той изкриви устни. — Дали пък да не подаря такава туника за Новата година и на господаря Артур?

— Надали някой ще забележи разликата — намеси се Гауейн. — Вече кажи-речи никой не си спомня за Авалон, а пък и змиите по китките на Артур са тъй избледнели, че никой не би им обърнал внимание.

Моргоуз погледна Гауейн. Наистина беше пострадал зле — лицето му беше направо обезобразено, беше загубил и няколко зъба, а имаше рани и по ръцете.

— Ти също си бил ранен зле, синко!

— Не враг ме подреди така — изръмжа Гауейн, — а един от саксонските ни приятели, от войските, които дойдоха със Сеардиг. Проклети да са, несръчните му копелета! Предпочитам да си бяхме останали врагове!

— Би ли се с него?

— И пак ще се бия, ако се осмели да отвори мръсната си уста, за да оскърбява краля! — разгорещи се Гауейн. — Не ми трябваше Гарет веднага да се втурва да ме спасява, като че ли съм опрял до помощта на малкото си братче!

— Ами че онзи беше два пъти по-голям от теб — намеси се Гарет, оставяйки лъжицата си. — При това те беше повалил на земята и вече мислех, че ще ти строши гръбнака или поне всички ребра. И не съм сигурен, че не е успял донякъде. Значи да си стоя със скръстени ръце и да оставя този дръвник да оскърбява краля и да убие брат ми? Сега вече ще си помисли два, ако не и три пъти, преди пак да си отвори устата, за да клевети.

— Въпреки всичко — заговори тихо Гуидиън, — не можеш да затвориш устните на цялата саксонска армия, Гарет. Особено като имаш предвид, че това което говорят, е истина. Има само едно определение, при това доста некрасиво, за мъж, който приема безропотно друг да изпълнява съпружеския му дълг в леглото…