Читать «Мъглите на Авалон» онлайн - страница 799

— Млъкни! — Гуидиън изтръгна ръката си от ръката на Гарет. В този момент се разнесе гласът на Артур.

— Какво става там? Да не би скъпите ми братовчеди от Лотиан да са се изпокарали? Не искам скандали в тронната зала! Хайде, Гауейн, ела тук. Крал Сеардиг иска да ти зададе една гатанка!

Гауейн стана незабавно, но веднага се чу тихият глас на Гуидиън:

— Аз също мога да ви предложа една гатанка. Ако някой не се грижи за това, което е негово, как да постъпят другите, които също имат интерес да се запази имота му?

Гауейн се обърна и тръгна към краля, правейки се, че не е чул думите на Гуидиън. Ниниан се наведе към него и прошепна:

— Стига толкова. Тук има прекалено много очи и уши. Ти вече пося семето на съмнението. Сега поговори с други рицари. Да не мислиш, че си единственият, който вижда… това? — и тя леко повдигна лакът. Моргоуз погледна натам, където сочеше Ниниан. Гуенхвифар и Ланселет се бяха навели над някаква дъска за игра, поставена на коленете им — главите им се докосваха.

— Не са малко тези, които смятат, че това безчести Камелот — продължи Ниниан. — Трябва само да намериш някой, който не е така… предубеден — като братовчедите ти от Лотиан.

Но Гуидиън беше вперил гневен поглед в Гарет.

— Ланселет — измърмори той. — Все Ланселет!

И Моргоуз, гледайки ту Гуидиън, ту най-малкия си син, внезапно се спомни едно малко момченце, което все си играеше с боядисан в червено и синьо дървен рицар. Беше го кръстил сър Ланселет.

После си спомни малкия Гуидиън, който следваше Гарет навсякъде като кученце. „За него Гарет е това, което Ланселет е за Гарет“, помисли си тя. „Какво ли ще стане?“ Внезапно я обзе безпокойство, но то бе изместено от злорадство. „Крайно време беше“, мислеше Моргоуз, „някой да поиска сметка от Ланселет за постъпките му“.

Ниниан стоеше на върха на хълма, на който се издигаше Камелот. Взираше се в мъглите, които се стелеха долу в ниското. Зад нея се разнесоха стъпки, и тя каза, без да се обръща:

— Ти ли си, Гуидиън?

— Кой друг би могъл да бъде? — Ръцете му я обгърнаха и тя се обърна към него, за да му поднесе устните си. Той попита, без да отслаби прегръдката си. — Артур така ли те целува?

Тя се изтръгна от ръцете му и го загледа ядосано.

— Да не би да ревнуваш от краля? Та нали ти сам ми нареди да спечеля доверието му?

— Артур вече притежава прекалено много от това, което по право се полага на мен…

— Артур е християнин — какво повече искаш да кажа — прекъсна го Ниниан, а ти си моят любим. Но аз съм Ниниан от Авалон и не съм задължена да обяснявам никому как постъпвам с това, което е мое — да, Гуидиън, мое, а не твое. Аз не съм възпитана по римски обичай, та да оставям някой мъж да ми казва какво да правя с туй, което ми е дарила Богинята. Ако това не ти харесва, Гуидиън, мога да се върна на Авалон.

Гуидиън се усмихна с циничната усмивка, която тя ненавиждаше.

— Ако успееш да намериш пътя — отбеляза той. — Нищо чудно да установиш, че вече не е толкова лесно.