Читать «Мъглите на Авалон» онлайн - страница 789

Гуидиън очевидно се ядоса, но не можеше да се намеси. Гуенхвифар тръгна заедно с дамите си към замъка, разсъждавайки, че има и добри страни на това да си кралица.

По-късно през деня запристигаха и други от рицарите на Кръглата маса. Гуенхвифар бе заета с приготовления за утрешния погребален пир. Навръх Петдесетница щяха да се съберат отново рицарите на крал Артур — тези от тях, които бяха успели да се завърнат. Тя видя много познати лица, но и узна, че някои няма да види никога вече — Пърсивал, и Борс, и Ламорак… Тя започна да се отнася по-внимателно с Моргоуз, защото знаеше, че застаряващата кралица искрено оплаква младия си любим. На времето мислеше, че Моргоуз става смешна с връзката си с този много по-млад от нея мъж — но скръбта си е скръб, и когато на погребалната служба за Галахад свещеникът спомена тези, които не се върнаха от търсенето на Светия Граал, Гуенхвифар видя, че Моргоуз е спуснала воала си, а и след литургията лицето й беше все още подпухнало и зачервено от плач.

Предната нощ Ланселет бе прекарал в бдение над тялото на сина си и Гуенхвифар така и не намери възможност да размени с него някоя дума насаме. Сега, след службата, тя го беше поканила да седи до нея и Артур. Наведе се към него, за да му напълни чашата. Надяваше се той да се напие, та да забрави поне за малко мъката си. Страдаше, като гледаше прорязаното му от бръчки лице, изпито от страдания. Къдриците, които падаха над челото му, сега бяха снежнобели. А тя, която го обичаше толкова отдавна, дори не можеше да го прегърне и да поплаче заедно с него. От толкова години съзнанието, че никога няма да има право да се обърне към него като към любим мъж, че трябва да бъде в очите на хората само негова кралица, съпруга на братовчед му, бе разяждало като постоянна болка душата й. Сега тази болка ставаше вече непоносима — той седеше до нея, но дори не вдигаше очи, за да срещне нейните.

Артур стана прав, за да пие за онези рицари, които не се завърнаха от благородната си мисия.

— Кълна се пред всички тук — каза той, — че техните жени и деца никога няма да познаят нужда, докато съм жив и докато Камелот съществува. Аз споделям скръбта им. Моят наследник също загина, търсейки светата реликва — той се обърна и протегна ръка към Гуидиън, който се приближи бавно. Изглеждаше по-млад от годините си. Беше облечен в проста бяла туника, а тъмните му коси бяха прихванати с тънък златен обръч.

Артур поде:

— Приятели мои, един крал няма право да се отдава дълго на скръбта. Моля ви да споделите мъката ми по загиналия, моя племенник и осиновен син, комуто не е било съдено да управлява държавата редом с мен. Но колкото и прясна да е още раната от неговата загуба, трябва да ви помоля и за друго — да приемете Гуидиън — сър Мордред, сина на единствената ми сестра, Моргана от Авалон, за наследник на трона ми. Гуидиън е млад, но вече се нареди сред най-мъдрите ми съветници. — Артур вдигна чашата си и отпи. — Пия за теб, синко, да управляваш достойно страната ни, когато аз си отида.