Читать «Музиката на тишината» онлайн - страница 13

Сърцето на Аури заби по-силно. От векове не беше попадала на някое чисто ново място. Място, което съвсем не се притеснява да бъде себе си.

И все пак, внимателно. На постоянната светлинка на Фоксен Аури подробно огледа стените и тавана. Виждаха се няколко пукнатини, но нито една не беше по-широка от палеца й. Имаше малко нападали камъни, пръст и мазилка на стълбите. Стените бяха голи и гледаха малко отвисоко. Не. Колата очевидно беше останала зад гърба й.

Тя прокара ръка по каменните стъпала. Първите няколко бяха захванати здраво, но четвъртото беше разхлабено. Както и шестото и седмото. И десетото.

По средата на стълбището имаше площадка, а стъпалата правеха обратен завой. Имаше и врата, но тя беше толкова срамежлива, че Аури учтиво се престори, че не я забелязва. Тя внимателно се изкачи по стъпалата, които водеха нагоре от площадката. Половината от тях също се оказаха разклатени или готови да хлътнат.

Сетне тя слезе обратно по стълбите, за да провери дали е открила всички разклатени камъни. Не беше. Всичко беше ужасно вълнуващо. Това място беше лукаво и потайно като пиян калайджия. А също така беше и раздразнително. Беше почти точно обратното на алея в градината.

Някои места имаха имена. Някои места се променяха или се срамуваха от имената си. Някои пък изобщо си нямаха име, а това винаги беше тъжно. Разбираемо беше да се усамотиш. Но да нямаш име? Колко ужасно. Колко самотно.

Аури се изкачи още веднъж по стълбите, като проверяваше всеки камък с краката си и избягваше стъпалата, за които вече знаеше, че са лоши. Докато се изкачваше, така и не можа да реши какво място е това. Срамежливо или тайно? Изгубено или самотно? Беше озадачаващо място. При тази мисъл тя се усмихна още по-широко.

* * *

В горния край на стълбите таванът беше пропаднал, но в срутената стена се беше отворила малка пролука. Аури се промуши през нея, като продължаваше да се усмихва широко от вълнение. Още едно ново място. Две за един ден. Тя развълнувано пристъпваше напред-назад с босите си крака по грапавия каменен под, сякаш танцуваше.

Това място не беше така потайно като стълбището. Казваше се Тръмното. Беше разпръснато, полупропаднало и полупълно. Имаше толкова много неща за разглеждане.

Половината таван се беше срутил и всичко беше покрито с прах. Но въпреки всички струпани камъни вътре беше сухо и тясно. Нямаше влага, само прах и натежал въздух. Повече от половината стая беше запълнена с масивна купчина пръст, камъни и греди. Изпод руините се подаваха изпочупените подпори на голямо дървено легло. В онази част на стаята, където нямаше нападали камъни, стояха тоалетна масичка с тройно огледало и тъмен дървен гардероб, по-висок от жена, застанала на пръсти.

Аури свенливо надникна през полуотворената врата на гардероба. Вътре зърна около дузина рокли, всички изработени от кадифе и обсипани с бродерии. Обувки. Копринена рокля. Няколко от онези полупрозрачни неща, с които бяха облечени жените от стенописите в Колата.