Читать «Музиката на тишината» онлайн - страница 14

Тоалетната масичка беше съвсем разпусната: бъбрива и безсрамна. Върху нея бяха разхвърляни пудриери, четчици, кутийки с гримове за очи. Гривни и пръстени. Гребени от слонова кост, рог и дърво. Имаше брошки, писалки и една дузина шишенца, някои масивни, а други — възтънки като венчелистчета.

Този безпорядък беше доста смущаващ. Всичко върху тоалетната масичка беше някак накриво: пудриерите бяха разсипани, шишенцата бяха катурнати, брошките в кутийката бяха оплетени една в друга.

Безпорядък или не, на Аури й доставяше удоволствие да гледа това неприлично и грубовато нещо. Тя седна с престорена важност на ръба на стола с висока облегалка. Прекара пръсти през бухналата си коса и се усмихна на тройното си отражение.

Срещу порутената стена имаше и врата. Беше препречена от паднала подпорна греда и няколко срутени каменни къса. Но въпреки че беше прикрита, не беше никак срамежлива.

Аури се залови за работа, за да оправи нещата, доколкото й беше по силите.

Първо премести дървената греда, която запречваше вратата. С дърпане и повдигане, като използваше друго парче дърво за лост, инч по инч, тя успя да я отмести. Сетне разчисти камъните, като избутваше онези, които не можеше да повдигне. И търкаляше онези, които не можеше да избута.

Под камъните откри изпочупените останки на масичка, а сред натрошените парчета дърво — прокъсана ивица фина бяла дантела. Сгъна я внимателно и я сложи в джоба си, при каменната фигурка на войника и кристалчето.

Когато всичко беше разчистено, вратата се отвори съвсем лесно, а ръждясалите панти нададоха жален зов. Зад нея имаше малък килер. В него имаше празно нощно гърне. Имаше и дървена кофа, четка от онези, които се ползват за търкане на корабни палуби, и твърда метла от брезови клонки. От вътрешната страна на вратата висяха два празни ленени чувала. По-малкият от тях нямаше търпение да си свърши работата, затова Аури се усмихна и го напъха в отделен джоб.

Метлата беше нетърпелива след толкова много стоене на едно място, затова Аури я взе и се захвана да мете натрупалите се с времето прах и пръст и да ги събира на малки купчинки. Дори след това метлата си остана все така неспокойна, затова Аури отиде да измете и безименното стълбище.

Естествено, тя взе и Фоксен със себе си. Нямаше как да се довери на подобно място да се държи прилично в тъмното. Но тъй като за обстойно почистване й трябваха двете ръце, тя завърза Фоксен за дълъг кичур от буйната си коса. Това леко накърни самочувствието на Фоксен, така че Аури го целуна, за да се извини за оскърблението. Но и двамата знаеха, че в действителност той тайничко се вълнува от възможността да се мята наляво-надясно и да кара сенките да се въртят като полудели.

Затова той повися и се повъртя. Аури се постара да не забелязва прекомерното му въодушевление, докато още веднъж премиташе безименните стъпала. Нагоре и надолу и отново нагоре, метлата от брезови клонки със замах разчистваше стъпалата от нападалите камъчета, песъчинки и прах. Те бяха поласкани от това внимание, но си останаха все тъй потайни.