Читать «Музиката на тишината» онлайн - страница 10

Сетне тя отиде в Жълтата дузина, за да вземе любимата си рокля. Нахлузи я през главата си и отнесе всичките си съкровища обратно в Порт, където ги подреди на голямата маса.

Коженият колан беше нашарен с необичайни декоративни мотиви. Голямото медно зъбно колело беше съвсем лъскаво. Ключът беше черен като най-черното нещо на света. Катарамата също беше черна, но под черното нещо блестеше. Нещо скрито.

Дали катарамата не беше за него? Това би било чудесно начало на деня. Чудесно би било, ако този въпрос се уреди отрано — така подаръкът му щеше да бъде готов дни преди той да пристигне.

Аури изпитателно огледа катарамата. Дали беше подходящ подарък за него? Той също беше някак заплетен. И също имаше много качества, скрити от погледа. Тя кимна одобрително и протегна ръка, за да пипне хладния тъмен метал.

Но не. Не му отиваше. Трябваше да се сети по-рано. Той не обичаше да пристяга. Или да държи на тясно. Нито пък беше тъмен. Съвсем не. Той беше с цвят на горящ въглен. Кървавочервен. Беше ярък, а отдолу струеше още по-силен блясък — като злато, облято в мед.

За зъбното колело бяха нужни повече размишления. Сякаш беше съвсем подходящо за него — но за това имаше време. Трябваше спешно да се заеме с ключа. Той със сигурност беше най-нетърпеливият от всички. В което нямаше нищо удивително. Ключовете далеч не са известни със своето търпение, а този тук беше на път да нададе вой за някоя ключалка. Аури го взе и започна да го върти в ръката си. Беше ключ от врата. И изобщо не се стараеше да скрие този факт.

Черен ключ. Бял ден. Тя наклони глава. Всичко изглеждаше правилно. Беше ден за открития и нямаше никакво съмнение, че бедничкото иска да му се помогне. Тя кимна на себе си и пусна ключа в джоба на роклята си.

Въпреки това, преди да излезе, Аури помогна на всяко нещо да намери своето правилно място. Естествено, коланът остана на голямата маса. Катарамата се оттегли да си почива до купичката смола. Костта почти неприлично се сгуши до самодивската зеленика.

В това отношение зъбното колело не беше лесно. Тя го постави на полицата с книги, сетне го премести на масичката в ъгъла. То се облегна на стената, а мястото на липсващия зъб сочеше нагоре. Аури се намръщи. Не беше най-правилното място.

Тя извади ключа и го поднесе към зъбното колело. Черно и мед. И двете се въртят. Общо имаха дванадесет зъба…

Тя поклати глава и въздъхна. Прибра ключа обратно в джоба си и сложи голямото медно зъбно колело на полицата с книги. Не беше най-правилното място за него, но засега не можеше да стори нищо повече.

* * *

Участъка се намираше най-близо, затова Аури наведе глава и се запровира под ниските каменни сводове, докато не стигна до първата му врата. Изправи се и хванала Фоксен в шепата си, лекичко духна върху него, за да разпали светлинката му. Масивната дървена врата беше посивяла от времето, а пантите, на които се крепеше, бяха почти изцяло разядени от ръждата.