Читать «Музиката на тишината» онлайн - страница 8

Дробовете й вече се бунтуваха, затова тя бавно започна да изпуска въздушните мехурчета, макар че все още не беше зърнала дори долната плетеница от тръби. Без Фоксен беше тъмно, но поне вече се движеше, като се изтегляше нагоре с внезапни, резки движения и се хващаше за каквото й попадне. Риташе и с крака във водата, но от това нямаше почти никаква полза, защото й тежеше тежката буца от остра, твърда любов, която притискаше толкова здраво към гърдите си. Дали отговорите, които се криеха в нея, бяха толкова тежки?

Най-сетне успя да се изтласка до долната плетеница, но дробовете й вече бяха празни, а тялото й тежеше като олово. Обикновено се провираше покрай тръбите ловко като рибка, без да се докосва в тях. Но сега тялото й беше тежко и празно. Опипом, с едната си ръка, тя успя да си проправи път между тях. Удари си коляното и се отдръпна толкова рязко, че си ожули гърба на нещо остро от ръждата. Протегна ръка, но беше толкова тежка, че не успя дори да докосне мястото, където обичайно се хващаше.

Аури ритна във водата, за да си извоюва още няколко инча, но в този момент въпреки старателно прихванатата опашка косата й се заплете в нещо. Това рязко я спря, главата й се отметна назад и тялото й се завъртя настрани.

Почти мигновено тя усети как започва да потъва. Бясно размаха ръце и крака. Пищялът й се удари в тръба, от което цялото й тяло се разтресе в болезнени спазми, но тя бързо я напипа с другия си крак, подпря се на нея и се оттласна с всичка сила. Изстреля се нагоре като коркова тапа — толкова бързо, че косата й се откъсна от нещото, което я беше закачило така грубо. От рязкото движение главата й отново се отметна назад и устата й насила се отвори.

И тогава Аури започна да се дави. Устата й се напълни с вода и тя усети, че се задушава. Но дори в този момент, в който водата нахлуваше в носа и гърлото й, Аури най-много се боеше да не изпусне хлъзгавото нещо и то да потъне в непрогледните дълбини. Загубата на Фоксен беше нещо лошо. Без него щеше да остане сляпа и сама в мрака. Да се дави за глътка въздух, приклещена от тези тръби, също беше ужасно. Но никое от двете не беше неправилно. Просто нямаше как да остави металното нещо да се изплъзне. Беше немислимо. Беше толкова грешно, че самата мисъл за това я изпълваше с ужас.

Сега, когато косата й беше развързана, тя се носеше във водата около нея като облак дим. Ръката й сграбчи познатата и утешителна извивка на една тръба. Тя се издърпа нагоре, сграбчи следващата и следващата. Стискаше зъби, давеше се, изтегляше се и сграбчваше.

Аури изскочи над повърхността, като се опитваше да изплюе водата и да си поеме дъх, сетне отново потъна под нея.

Миг по-късно отново успя да се измъкне навън. Този път се хвана за ръба на басейна със свободната си ръка.

Тя изтегли нещото от водата и то се удари със звън в каменния под. Беше блестящо медно зъбно колело, голямо колкото поднос. Беше доста по-дебело от палеца й. Имаше дупка по средата, девет зъба и едно празно, нащърбено място там, откъдето много отдавна се беше отчупил десетият.