Читать «Морал за красиви момичета» онлайн - страница 63

Когато маа Рамотсве стигна там, маа Потокване разговаряше с потенциална приемна родителка за своите сираци. Докато седеше в чакалнята, маа Рамотсве имаше възможност да наблюдава как дребен и блед на цвят гекон дебне една муха на тавана, точно над главата й. И двамата висяха надолу с главата — геконът разчиташе на миниатюрни смукателни възглавнички на всяко от крачетата си, мухата — на пипалата си. Внезапно геконът се спусна напред, но бе твърде бавен за мухата, която се измъкна и се впусна в победна обиколка, а накрая се настани на перваза на прозореца.

Маа Рамотсве се захвана със списанията, пръснати по масата. Имаше брошура на правителството със снимки на високопоставените му членове. Тя разгледа лицата им — познаваше много от тях, а в един или два случая знаеше за тях повече, отколкото някой някога би публикувал в официално издание. Сред снимките беше и нейният познат от правителството, който се усмихваше уверено срещу фотоапарата, докато през цялото време отвътре го ядеше тревогата за малкия му брат и подозрението, че кроят заговор срещу живота му.

— Маа Рамотсве?

Маа Потокване бе изпроводила кандидат-родителката и сега наблюдаваше маа Рамотсве.

— Съжалявам, че ви накарах да чакате, маа, но мисля, че успях да намеря дом за едно много трудно дете. Трябваше да се уверя, че тази жена е правилен избор.

Двете влязоха в кабинета на домакинята, където чиния с трохи свидетелстваше за последната порция плодов сладкиш.

— Дошла сте заради момчето ли? — попита маа Потокване. — Явно имате някаква идея.

Маа Рамотсве поклати глава.

— Съжалявам, маа. Нямах време да помисля за това момче. Бях много заета с други неща.

Маа Потокване се усмихна.

— Вие винаги сте заета.

— Дойдох да ви помоля за услуга — каза маа Рамотсве.

— Аха — маа Потокване бе поласкана. — Обикновено аз моля за услуги. Този път е различно и това наистина ме радва.

— Господин Дж. Л. Б. Матекони е болен — обясни маа Рамотсве. — Мисля, че страда от болест, наречена депресия.

— Ох — прекъсна я маа Потокване, — знам всичко за нея. Не забравяйте, че съм била медицинска сестра. Прекарах цяла година в клиниката за душевноболни в Лобатсе. Виждала съм до какво може да доведе тази болест. Но в днешно време поне може да се лекува. Човек може да се оправи от депресия.

— И аз четох така — каза маа Рамотсве. — Но трябва да се пият лекарства. Господин Дж. Л. Б. Матекони не иска дори да отиде на лекар. Казва, че не бил болен.

— Това са глупости каза маа Потокване. Трябва веднага да отиде на лекар. Непременно му кажете.

— Опитах — отвърна маа Рамотсве. — Но той каза, че нищо му нямало. Трябва ми някой, който да успее да го заведе на лекар. Някой…