Читать «Морал за красиви момичета» онлайн - страница 64

— Някой като мен? — прекъсна я маа Потокване.

— Да — призна маа Рамотсве. — Той винаги прави това, което го помолите. Няма да посмее да ви откаже.

— Но ще трябва да пие лекарствата — каза маа Потокване. — Няма да съм край него, за да следя за това.

— Ами — мислеше на глас маа Рамотсве, — ако го доведете тук, — бихте могли да се грижите за него. Можете да следите да си взема лекарствата и така да се оправи.

— Имате предвид да го доведа във фермата на сираците?

— Да — каза маа Рамотсве. — Да го вземете тук, докато се подобри.

Маа Потокване почука по бюрото с пръсти.

— А ако каже, че не иска да дойде?

— Няма да посмее да ви противоречи, маа — каза маа Рамотсве. — Ще бъде твърде уплашен.

— О — възкликна маа Потокване, — толкова ли съм страшна?

— Донякъде — деликатно потвърди маа Рамотсве. — Но само за мъжете. Мъжете уважават домакинките.

Маа Потокване размисли за момент и рече:

— Господин Дж. Л. Б. Матекони винаги е бил добър приятел на фермата. Много ни е помагал. Ще направя това за вас, маа. Кога трябва да отида да го видя?

— Днес — каза маа Рамотсве. — Заведете го при д-р Мофат. След това го доведете тук.

— Много добре — каза маа Потокване, вече въодушевена от задачата. — Ще отида да видя какви са тези работи. Да не иска да отиде на лекар! Ама че глупости! Ще уредя това вместо вас, маа. Имайте ми доверие.

Маа Потокване изпрати маа Рамотсве до колата й.

— Нали няма да забравите за момчето, маа? — попита тя. — Ще помислите ли за него?

— Не се тревожете, маа — отвърна тя. — Вие снехте огромен товар от душата ми. Ще се опитам и аз да сторя същото за вас.

Докато д-р Мофат преглеждаше господин Дж. Л. Б. Матекони в кабинета си до верандата, маа Потокване пиеше чай в кухнята с госпожа Мофат. Жената на доктора, която беше библиотекарка, знаеше много неща и маа Потокване се консултираше с нея от време на време по различни въпроси.

Беше вечер и насекомите в кабинета на лекаря, които бяха успели да преминат през мрежите на прозорците, замаяно кръжаха около крушката на настолната лампа, хвърляха се срещу абажура и след това, опърлени от топлината, отлитаха назад с наранени криле. На бюрото имаше стетоскоп и апарат за измерване на кръвното налягане с гумена сфера, висяща от края му, а на стената висеше стара гравюра на мисията Куруман от средата на XIX век.

— Не съм ви виждал от известно време, раа — каза д-р Мофат. — Колата ми върви много добре.

Господин Дж. Л. Б. Матекони понечи да се усмихне, но усилието сякаш го изтощи.

— Не се… — гласът му замря. Д-р Мофат почака, но нищо повече не последва.

— Не се чувствате много добре ли?

Господин Дж. Л. Б. Матекони кимна.

— Много съм уморен. Не мога да спя.

— Това е много сериозно. Когато не можем да спим, винаги се чувстваме зле. — Докторът направи пауза. — Има ли нещо определено, което ви безпокои? Нещо, които ви тревожи?

Господин Дж. Л. Б. Матекони се замисли. Челюстите му се движеха, като че се опитваше да произнесе някакви невъзможни думи и най-накрая той проговори:

— Боя се, че някои лоши неща, които съм извършил преди време, ще излязат наяве. Това ще ме опозори. Ще започнат да хвърлят камъни по мене. Това ще бъде краят.