Читать «Морал за красиви момичета» онлайн - страница 61

— А вашият зет — запита Маа Рамотсве се замисли за миг, а после каза:

— Сигурно най–хубавото нещо, когато ожениш децата си, е да знаеш, че ще могат да те гледат, като остарееш.

Господин Сиполели се усмихна.

— Ами, сигурно е така. Но ние с жена ми имаме други планове. Смятаме да се върнем в Махалапие. Там имам малко добитък само няколко глави и парче земя. Там ще сме щастливи. Това е всичко, което искаме.

Маа Рамотсве замълча. Този очевидно добър човек явно казваше истината.

Подозрението й, че стои зад заговор за убийството на собствения си зет, явно беше абсурдно и тя се срамуваше от себе си. За да скрие объркването си, му предложи нова чаша чай, която той прие с благодарност. След още петнайсет минути разговор на всекидневни теми тя стана, изтупа трохите от полата си и му благодари, че е споделил обедната си почивка с нея. Вече знаеше, каквото искаше да знае, поне за него. Но срещата с бащата я накара да се усъмни и в предположенията си за дъщерята. Ако тя поне малко приличаше на баща си, тогава не би могла да е отровителка. Беше невероятно такъв добър и непретенциозен човек да е отгледал дъщеря, която би могла да постъпва така. Или пък не беше? Беше напълно възможно от добри родители да се пръкват лоши деца — не ти трябваше кой знае какъв житейски опит, за да знаеш това. Но в същото време това не беше много правдоподобно, което значеше, че следващата фаза на разследването щеше да изисква много по-голяма непредубеденост, отколкото беше проявила в началната.

Ето че научих един урок, каза си маа Рамотсве, докато се връщаше към белия микробус. Тя се бе замислила дълбоко и едва забеляза господин Пилаи, който все още стоеше пред оптиката и съзерцаваше клоните на дървото над главата си.

— Мислех си за това, което ми казахте, маа — отбеляза той, когато тя мина покрай него. — Думите ви ме накараха да се замисля.

— Да — каза маа Рамотсве, изненадана насред мислите си, — но се страхувам, че не знам отговора. Просто не го знам.

Господин Пилаи поклати глава.

— Значи ще трябва още да помислим за това — каза той.

— Да — отвърна маа Рамотсве, — ще трябва.

Единадесета глава

Маа Потокване прави услуга

Човекът от правителството беше дал на маа Рамотсве телефонен номер, който да може да използва по всяко време, без да минава през неговите секретарки и помощници. Същия следобед тя най-сетне реши да се възползва от него и успя да се свърже с клиента си от първия път. Той бе приятно изненадан от обаждането и веднага изрази задоволство от факта, че разследването вече е започнало.

— Бих искала да отида в къщата следващата седмица — каза маа Рамотсве. — Говорихте ли вече с баща си за това?

— Да, вече го направих — отговори човекът от правителството. — Казах му, че отивате да си починете. Казах му, че ви се отплащам, задето сте ми осигурили много гласове сред жените. Ще се грижат добре за вас.

Уточниха подробностите и маа Рамотсве получи указания как да стигне до фермата, която бе разположена на север от Пилане, край пътя за Франсистаун.