Читать «Морал за красиви момичета» онлайн - страница 36

Маа Рамотсве беше изумена, че хората могат да се държат към слугите си коравосърдечно. Веднъж тя гостува в дома на приятелка, която доста между другото спомена, че нейната прислужница има пет дни отпуска на година, при това неплатени. Тази приятелка се похвали, че наскоро успяла да намали възнаграждението на прислужницата, защото решила, че е мързелива.

— А тя защо не си тръгна, след като ти го направи? — попита маа Рамотсве.

Приятелката й се изсмя.

— Къде ще отиде? Има много хора, които чакат за мястото й, и тя много добре го знае. Знае, че мога да намеря жена, която да върши нейната работа за половината от парите, които й давам.

Маа Рамотсве не каза нищо, но в този момент мислено сложи край на приятелството. Това обаче й даде храна за размисъл. Може ли да бъдеш приятел на човек, който се държи лошо? Или лошите хора могат да имат само лоши приятели, защото само другите лоши хора имат достатъчно общо с тях, за да им бъдат приятели? Маа Рамотсве се замисли за пословично лошите хора. Да вземем Иди Амин например или Хендрик Ферворд. Иди Амин, разбира се, не беше съвсем в ред и може би не беше лош по същия начин, както господин Ферворд, който изглеждаше съвсем в ред, но сърцето му беше от лед. Дали някой някога беше харесвал господин Ферворд? Дали някой беше държал ръката му в своята? Сигурно да — нали на погребението му имаше хора и те дори ридаеха, точно както хората ридаят на погребенията на добрите хора. Господин Ферворд имаше близки и може би не всички от тях бяха лоши. Нещата отвъд границата, в Южна Африка, вече се бяха променили и тези хора трябваше да продължат да живеят. Може би те вече бяха разбрали какво зло са причинявали, но дори да не бяха, вече им беше простено, или поне повечето неща. Обикновените хора в Африка не бяха склонни да се отдават на омразата. Понякога биваха неразумни, каквито са хората навсякъде, но нямаха зъб на никого, както беше показал на света господин Мандела. Както бе направил и Серетсе Кхама, помисли маа Рамотсве, макар че май вече никой не помнеше за това извън Ботсуана. Но той беше един от големите мъже на Африка и се беше здрависал с баща й, Обед Рамотсве, когато преди време бе посетил Мочуди, за да говори с хората. И тя, Прешъс Рамотсве, тогава още малко момиче, го бе видяла да излиза от колата си и хората да се трупат около него, а между тях, стиснал в ръка старата си омачкана шапка, беше баща й. Когато Кхама пое ръката на баща й, сърцето й се изпълни с гордост и сега тя си спомняше за това всеки път, когато погледнеше към снимката на големия държавник, сложена на полицата над камината.

Приятелката, която се държеше зле към прислужницата си, всъщност не беше лош човек. Тя се отнасяше много добре към семейството си и винаги беше мила с маа Рамотсве, но щом работата опреше до прислужницата — а маа Рамотсве я бе виждала и тя й се стори много приятна и трудолюбива жена от Молепололе, — тя явно не се интересуваше кой знае колко от чувствата й. На маа Рамотсве й хрумна, че причината за такова поведение е само невежеството, неспособността да разбираш надеждите и стремежите на другите. А това според маа Рамотсве стоеше в основата на всеки морал. Ако знаеш какво чувства някой, ако съумееш да се поставиш на негово място, тогава вероятно не би могъл да продължиш да му причиняваш болка. Да причиняваш болка при тези обстоятелства би било все едно да нараняваш самия себе си.