Читать «Морал за красиви момичета» онлайн - страница 34

Маа Рамотсве не каза нищо, само гледаше как чираците заедно с маа Макутси избутаха колата последните метри до работилницата и свързаха кабелите на акумулатора към нов акумулатор. После, намусен, единият от тях се настани на шофьорската седалка и опита да запали. Двигателят тръгна веднага.

— Заредете го — каза маа Макутси. — След това сменете маслото и закарайте колата на жената. Кажете й, че съжалявате, задето поправката е отнела повече време от необходимото, но за компенсация сме й сменили маслото безплатно. — Тя се обърна към маа Рамотсве, която стоеше и се усмихваше зад нея. Лоялността към клиентите е много важно нещо. Ако направиш нещо за клиента, той винаги ще идва при теб. Това е много важно за бизнеса.

— Така е — потвърди маа Рамотсве. Каквито и съмнения да бе имала дали маа Макутси ще се справи с ръководенето на сервиза, те бяха на път да се разсеят напълно.

— Какво знаеш за колите? — попита тя помощничката си сякаш между другото, когато започнаха да подреждат нещата по отрупаното бюро на господин Дж. Л. Б. Матекони.

— Не кой знае какво — отговори маа Макутси. — Но добре се оправям с пишещите машини, а от една машина до друга няма голяма разлика, не смятате ли?

Първата им задача беше да установят кои коли трябва да бъдат прегледани веднага и кои са записани за по-нататък. Чарли, по-големият от двамата помощници, бе повикан в офиса и помолен да даде списък на изостаналата работа. Стана ясно, че осем коли бяха паркирани зад сервиза и чакаха за части. Някои от тези части вече бяха поръчани, други — все още не. След като бе направен списък, маа Макутси се обади на всеки от доставчиците да го попита за частите.

— Господин Дж. Л. Б. Матекони е много сърдит — каза тя остро. — И няма да сме в състояние да ви платим миналите поръчки, ако не ни дадете възможност да продължим да работим. Разбирате ли това?

В отговор й дадоха обещания, повечето от които бяха спазени. Частите започнаха да пристигат няколко часа по-късно, като доставчиците ги докарваха лично. Те биваха надлежно описвани — нещо, което, както признаха чираците, не било правено никога дотогава — и нареждани на един тезгях по реда, в който щяха да бъдат необходими. Междувременно под ръководството на маа Макутси чираците усърдно сменяха части, изпробваха двигатели и накрая предаваха всяко возило на маа Макутси за последна проверка. Тя ги разпитваше какво е направено, като понякога искаше да инспектира лично работата, след което, понеже не можеше да кара, предаваше колата на маа Рамотсве за пробна обиколка, преди да се обади на собственика да му каже, че ремонтът е приключен. Сметката е намалена наполовина като компенсация за забавянето, обясняваше тя. Това укротяваше гнева на всеки, с изключение на един, който обяви, че в бъдеще ще ходи другаде.

— В такъв случай няма да можете да се възползвате от нашата оферта за безплатно обслужване — каза спокойно маа Макутси. — Колко жалко. Естествено, след тези думи събеседникът й размисли; в края на деня „Тлоквенг роуд спийди моторс“ бе върнал шест коли на техните притежатели и всеки от тях явно бе простил за забавянето.