Читать «Морал за красиви момичета» онлайн - страница 35

Алегзандър Маккол Смит

— Беше един добър първи ден — каза маа Макутси, докато с Маа Рамотсве гледаха как изтощените чираци се отдалечават по пътя. — Тези момчета работиха много усърдно и им дадох извънредно възнаграждение от по петдесет пули. Останаха много доволни и съм сигурна, че ще станат по-добри работници. Ще видите.

Това развесели маа Рамотсве.

— Мисля, че си права, маа — каза тя. — Ти си отличен управител.

— Благодаря ви — каза маа Макутси. — Но вече трябва да се прибираме, утре ни чака доста работа.

Когато Маа Рамотсве и помощничката й потеглиха с белия микробус към дома на маа Макутси, улиците вече бяха пълни с хора, прибиращи се от работа. Минаха покрай претоварени микробуси, килнали се застрашително на една страна, велосипеди с пътници, кацнали на багажниците, и просто пешеходци, размахващи ръце, подсвиркващи, унесени в размисъл, изпълнени с надежда. Тя познаваше пътя добре, тъй като беше карала маа Макутси до дома й много пъти й бе виждала паянтовите къщи и скупчените зяпащи, любопитни деца, които явно обитаваха тези райони. Тя остави помощничката си пред входа и продължи да я гледа как заобикаля към гърба на сградата, към бараката от сиви тухли, в която живееше. Стори й се, че вижда на вратата някаква фигура, вероятно сянка, но точно тогава маа Макутси се обърна и маа Рамотсве, която не искаше да се разбере, че я наблюдава, трябваше да потегли.

Седма глава

Момичето с трите живота

Разбира се, не всички държаха прислужничка, но ако имаш добре платена работа и къща, голяма колкото къщата на маа Рамотсве, да не си вземеш прислужничка — или даже няколко — се оценяваше като проява на егоизъм. Маа Рамотсве знаеше, че съществуват държави, където хората нямат прислуга, дори да са много добре финансово. Това й се струваше необяснимо. Ако онези, които можеха да си позволят слуги, решаваха да не държат такива, тогава какво им оставаше да правят на тези хора?

В Ботсуана във всяка къща на „Зебра драйв“ — всъщност във всяка къща с повече от две спални, — обикновено държаха прислуга. Съществуваха закони за това, колко трябва да се плаща на прислугата, но те често се нарушаваха. Имаше хора, които се държаха много лошо с домашните прислужници, плащаха им мизерно и очакваха от тях да работят цял ден, и тези хора, доколкото беше известно на маа Рамотсве, бяха мнозинство. Тази експлоатация беше тъмната тайна на Ботсуана, която никой не искаше да обсъжда. Никой не желаеше да говори за това, какво беше в миналото отношението към базарва — като към същински роби, — и ако някой го споменеше, хората се чудеха накъде да гледат и бързаха да сменят темата. Но това наистина се бе случвало и все още се случваше тук и там, доколкото някой можеше изобщо да знае. Разбира се, такива неща ставаха из цяла Африка. Робството беше голямо зло, сторено на Африка, но винаги бе имало африкански търговци на роби, които на драго сърце продаваха собствения си народ, и все още милиони африканци работеха срещу символично заплащане в почти робски условия. Това бяха покорните хора, слабите хора и домашните прислужници също се нареждаха между тях.