Читать «Морал за красиви момичета» онлайн - страница 23

Маа Макутси наля силния чай в чашата.

— Всички са много добре, маа, благодаря, че питате. Маа Рамотсве въздъхна:

— Мисля, че в Бобононг се живее по-лесно, отколкото в Габороне. Тук непрекъснато има някакви проблеми, а в Бобононг — какво? Там няма нищо, само камънаци. — Тя спря.

— Разбира се, това си е едно много хубаво място; да, Бобононг е много хубаво място.

Маа Макутси се засмя.

— Няма нужда да се мъчите да бъдете любезна, като става дума за Бобононг — каза тя. — Това само ме развеселява. Не за всички е добро място. Аз не бих искала да се върна там, след като съм видяла какво е да живееш в Габороне.

— Щеше да си прахосаш способностите на север — каза маа Рамотсве. — Каква е ползата да имаш диплома от Ботсуанския колеж за секретарки, ако живееш в място като Бобононг? Там тая диплома става само за храна на мравките.

Маа Макутси хвърли поглед към стената, където в рамка висеше нейната диплома от Ботсуанския колеж за секретарки.

— Да не забравим да я вземем, като тръгнем да се пренасяме в новия офис — каза тя. — Не искам да я изгубя.

— Естествено — отговори маа Рамотсве, която нямаше дипломи. — Тази диплома е много важна за клиентите. Създава доверие към агенцията.

— Благодаря — каза маа Макутси.

Почивката за чай свърши, така че маа Макутси отиде да измие чашите на чешмата на гърба на сградата, и точно когато се връщаше, пристигна клиентът. Това беше първият клиент за повече от седмица и нито една от тях не беше подготвена да види високия, добре сложен мъж, който почука на вратата по всички правила на етикета в Ботсуана и възпитано зачака да го поканят. Не бяха подготвени и за факта, че колата, която го бе докарала дотук, заедно с добре облечения правителствен шофьор, бе истински мерцедес.

— Знаете ли кой съм, маа? — попита той маа Рамотсве, докато по нейна покана се настаняваше на стола пред бюрото.

— Разбира се, че зная, раа — отвърна тя любезно. — Вие сте от правителството. Виждала съм ви много пъти във вестниците.

Човекът от правителството направи нетърпелив жест с ръка.

— Да, разбира се, така е. Но знаете ли кой съм извън правителството?

Маа Макутси се покашля леко и човекът от правителството се обърна към нея.

— Това е моята помощничка — поясни маа Рамотсве. — Тя знае много.

— Вие сте също така роднина на един от вождовете — каза маа Макутси. — Баща ви произхожда от това племе. Знам го, тъй като съм родом от същия район.

Човекът от правителството се усмихна:

— Вярно, така е.

— А жена ви — продължи маа Рамотсве — е роднина на краля на Лесото, нали? Виждала съм и нейна снимка.

Човекът от правителството подсвирна.

— Виж ти! Виждам, че съм дошъл на правилното място. Вие, изглежда, знаете всичко.

Маа Рамотсве кимна към маа Макутси и се усмихна.

— Работата ни е да знаем разни неща каза тя. На кого му трябва частен детектив, който нищо не знае? Ние боравим с информация. Това ни е работата. Както вашата работа е да давате заповеди на държавните служители.

— Аз не просто давам заповеди — каза недоволно човекът от правителството. — Аз трябва да изработвам политиката. Трябва да вземам решения.