Читать «Морал за красиви момичета» онлайн - страница 20

Господин Дж. Л. Б. Матекони хвърли към нея бегъл поглед и сви рамене.

— Вероятно. Но въпреки това има твърде много работа.

Маа Рамотсве се огледа и забеляза на пода куп вестници, а на масата бяха струпани неотворени писма.

— Ходих в сервиза — каза тя. — Очаквах да те видя там, но ми казаха, че си тръгнал рано. Казаха, че тия дни често си тръгваш рано.

Господин Дж. Л. Б. Матекони я погледна, а след това сведе очи към пода.

— Трудно ми е да стоя там по цял ден при толкова много работа — каза той. — Тя ще бъде свършена рано или късно. Там са двете момчета. Те могат да я свършат.

— Онези двамата ли? — възкликна маа Рамотсве. — Твоите чираци? Но това са същите момчета, за които винаги си казвал, че не ги бива за нищо. Как можеш да твърдиш, че те ще се справят с всичко, което трябва да се свърши? Как можеш да кажеш такова нещо?

Господин Дж. Л. Б. Матекони не отвърна нищо.

— Е, господин Дж. Л. Б. Матекони — настоя маа Рамотсве, — какво ще отговориш на това?

— Те ще се справят — каза той със странно безизразен глас. — Остави ги да се учат.

Маа Рамотсве стана. Нямаше никакъв смисъл да се говори с него, когато беше в такова настроение — а той явно беше в някакво странно настроение. Да не би да беше болен? Тя бе дочула, че и грип може да докара някого до летаргия за една — две седмици — може би такова беше простото обяснение на това нетипично за него състояние. В такъв случай трябваше просто да изчака, докато той излезе от него.

— Говорих с маа Макутси — каза тя, като се приготвяше да тръгва, — и мисля, че тя ще може да започне работа в сервиза през следващите дни. Дадох й званието помощник-управител. Надявам се, че нямаш нищо против.

Отговорът му я изуми.

— Помощник-управител, управител, управляващ директор, министър на сервизите — както искаш. Какво значение има?

Маа Рамотсве не можа да измисли подходящ отговор, затова се сбогува и се запъти към вратата.

— А, между другото — каза господин Дж. Л. Б. Матекони, докато тя наближаваше изхода, — мислех да отида до село за малко. Искам да видя как са посевите. Може да поостана там.

Маа Рамотсве го зяпна.

— А какво ще стане със сервиза през това време?

Господин Дж. Л. Б. Матекони въздъхна.

— Управлявайте го вие. Ти и секретарката ти, помощник-управителката. Нека тя да го ръководи. Всичко ще бъде наред.

Маа Рамотсве сви устни.

— Добре, господин Дж. Л. Б. Матекони — каза тя, — ще се грижим за него, докато се почувстваш по-добре.

— Добре съм — каза господин Дж. Л. Б. Матекони. — Не се безпокой за мен. Добре съм.

Тя не продължи към дома си на „Зебра драйв“, макар да знаеше, че двете деца, за които бе поела грижа, я чакат. Момичето, Мотолели, сигурно беше успяло да приготви вечерята — то почти не се нуждаеше от надзор или помощ, въпреки инвалидната си количка. Момчето, Пусо, беше доста буйно, но и то сигурно вече се беше изтощило и щеше да е готово за къпане и лягане. Мотолели щеше да се погрижи и за себе си, и за него.

Вместо да си отиде вкъщи, тя зави наляво по „Куду роуд“, мина покрай редицата апартаменти и се насочи към къщата на „Оди уей“, където живееше приятелят й д-р Мофат. Д-р Мофат, който преди ръководеше болницата в Мочуди, се беше грижил за баща й и винаги бе готов да я изслуша, когато имаше проблеми. Той беше първият, с когото тя сподели за Ноте, и още тогава й каза — възможно най-деликатно, — че съдейки по собствения му опит, такива мъже не се променят.