Читать «Морал за красиви момичета» онлайн - страница 19

Той отвори очи и погледна към нея, но не каза нищо. Не беше наясно защо е там, мислеше, че може да е приятелка на сестра му или пък съседка.

Сестрата погледна към маа Макутси и я подкани с жест да седне на пода до тях. После, без да пуска ръката му, се наведе и нежно го докосна по бузата.

— Господи наш Исусе — започна тя, — който ни помагаш в нашите страдания, сведи погледа си към този клетник и имай милост към него. Изпълни дните му с радост. Дари го с щастие заради добрата му сестра, която е тук и се грижи за него в болест. И му дари спокойствие на духа.

Маа Макутси затвори очи, прегърна през рамо сестрата и останаха така в мълчание.

Четвърта глава

Посещение при д-р Мофат

Докато маа Макутси седеше край леглото на брат си, маа Рамотсве наближи с белия микробус портата пред къщата на господин Дж. Л. Б. Матекони, която се намираше близо до някогашния Армейски клуб на Ботсуана. Явно той беше вътре — зелената камионетка, която неизменно караше, въпреки че в сервиза имаше далеч по-добра кола, беше паркирана пред предната врата, която зееше заради жегата. Тя остави микробуса отвън, за да си спести отварянето и затварянето на портата, и се отправи към къщата покрай няколкото хилави растения, които господин Дж. Л. Б. Матекони наричаше градина.

— Ко! Ко! — извика тя от прага. — Господин Дж. Л. Б. Матекони, вътре ли си?

Откъм дневната долетя глас:

— Тук съм, маа Рамотсве, вътре съм.

Маа Рамотсве влезе и веднага забеляза колко мръсен и прашен е подът на коридора. След като мързеливата и вечно намусена прислужница на господин Дж. Л. Б. Матекони на име Флорънс беше пратена в затвора за незаконно притежаване на оръжие, къщата остана на самотек и бе занемарена. Тя на няколко пъти напомни на господин Дж. Л. Б. Матекони да наеме заместничка, поне докато двамата се оженят, и той все обещаваше да го направи. Но това така и не стана и маа Рамотсве реши, че някой ден просто ще доведе собствената си прислужница и ще направи „пролетно“ почистване на къщата.

— Ако ги оставиш, мъжете ще живеят като в кочина — отбеляза тя пред една приятелка. — Те не умеят да поддържат нито къща, нито двор — просто не знаят как.

Тя мина през коридора и стигна дневната. Когато влезе, господин Дж. Л. Б. Матекони, който се бе излегнал в цял ръст на неудобния си диван, се изправи и се опита да изглежда не толкова размъкнат.

— Радвам се да те видя, маа Рамотсве — каза той. — Не съм те виждал от няколко дена.

— Така е — каза маа Рамотсве. — Сигурно си бил доста зает.

— Да — каза той, сядайки отново, — бях доста зает. Има много работа за вършене.

Тя нищо не каза, но го наблюдаваше внимателно, докато говореше. Имаше право, нещо не беше наред.

— Много работа ли има в сервиза? — попита тя.

Той сви рамене.

— В сервиза винаги има много работа. През цялото време. Хората непрекъснато докарват коли и казват: „Направи това, направи онова.“ Мислят си, че имам десет чифта ръце.

— Но нали тъкмо това очакваш — хората да си карат колите в твоя сервиз? — нежно попита тя. — Нали сервизът е за това?