Читать «Морал за красиви момичета» онлайн - страница 105

— Твърде рано е да се каже — отговори маа Рамотсве. — Доктор Мофат каза, че на тези таблетки може да им трябват две седмици, за да подействат. Налага се да почакаме още няколко дни, за да видим.

— Добре ли се грижат за него?

Маа Рамотсве кимна, фактът, че чиракът попита за това, бе добър знак — показваше, че е започнал да се интересува от другите. Може би порастваше. Може би в това имаше пръст маа Макутси, която вероятно се опитваше да ги научи както на работа, така и на известен морал.

Тя влезе в офиса и намери маа Макутси на телефона. Тя бързо приключи разговора и стана да поздрави работодателката си.

— Ето го тук — каза маа Макутси, като подаде лист хартия на маа Рамотсве.

Маа Рамотсве разгледа чека. Изглежда, две хиляди пули очакваха „Дамска детективска агенция №1“ в „Стандарт банк“. А най-отдолу беше написано добре известно име, което накара маа Рамотсве да поеме дълбоко дъх.

— Онзи, който организира конкурсите за красота?!

— Точно той — потвърди маа Макутси. — Той беше клиентът.

Маа Рамотсве мушна чека на сигурно място в корсажа си. Съвременните начини за правене на бизнес не бяха никак лоши, разсъждаваше тя, но когато става дума за опазване на пари, малко места можеха да съперничат на това.

— Сигурно си се справила много бързо — каза маа Рамотсве. — Какъв беше проблемът? Неприятности с жена му?

— Не — каза маа Макутси. — Ставаше дума само за красиви момичета, той искаше да разбере дали на някое от тях може да се вярва.

— Много интересно — отбеляза маа Рамотсве. — Явно си намерила такова.

— Да — каза маа Макутси. — Намерих момичето, което да спечели конкурса.

Маа Рамотсве бе озадачена, но нямаше достатъчно време да навлиза в подробности, тъй като трябваше да се подготви за срещата си в четири часа. През следващия час тя се занима с пощата, помогна на маа Макутси да заведе документи, отнасящи се до работите на сервиза, и изпи набързо чаша ройбос. До времето, в което голямата черна кола паркира пред офиса и от нея изскочи човекът от правителството, кабинетът беше разчистен и подреден и маа Макутси, заела строга поза зад бюрото си, се правеше, че печата писмо.

— Значи така — започна човекът от правителството, докато се облягаше на стола и кръстосваше ръце върху корема си, — не останахте там много дълго. Затова предполагам, че сте успели да хванете отровителя. Много се надявам да сте успели.

Маа Рамотсве погледна към маа Макутси. И двете бяха свикнали с арогантността на мъжете, но това далеч надминаваше обичайните прояви.

— Прекарах там точно толкова време, колкото бе нужно, раа — каза тя спокойно. След което се върнах, за да обсъдя случая с вас.

Човекът от правителството сви презрително устни.

— Аз настоявам за отговор, маа. Не съм дошъл, за да се занимавам с продължително обсъждане.

Чаткането на пишещата машина рязко отекна в тишината.

— В такъв случай — каза маа Рамотсве, — можете да се върнете в кабинета си. Или искате да чуете това, което имам да ви кажа, или не.