Читать «Момичето от Вондел парк» онлайн - страница 4

Седнах до нея на пейката и я покрих с чадъра.

За Бога от колко време седиш тук?

Тя ме погледна, а от мократа и коса се стичаха вадички, които се плъзгаха по сините й очии по бузите, сякаш плачеше. Зъбките й звучно тракаха. Тънките й устни се присвиха за миг, сякаш щеше да се усмихне.

Виж, не трябва да стоиш тук, под дъжда. — казах безпомощно. Имах чувството, че няма сила на света, която да я помръдне от пейката, да направи каквото и да е — да се усмихне, да се ядоса или просто да каже нещо. — Трябва да дойдеш с мен, моля те!

Това ефирно създание ме гледа още известно време със студените си сини очи, после стана просто ей така и тръгна с мен. Продължаваше да е обвила с ръце тялото си треперейки, а зъбите й продължаваха да тракат, но се движеше с такава грация сякаш не ходеше, а плуваше сред локвите, осеяли парка като малки езерца.

Когато влязохме в къщата, тя изпървом се оглеждаше на всички страни като уплашено зайче, после любопитството взе връх и очичките й зашариха из най-потайните кътчета и ъгли.

Аз стоях пред нея, чувствайки се малко не на място, после казах:

Ако ми кажеш телефона на родителите си, бихме могли… Или на някой близък…

Тя като че ли изобщо не ме чу. Очичките й продължаваха да кръстосват навсякъде, беше прехапала устни любопитно, а малки бистри вадички вода се стичаха от цялото й тяло по килима.

Добре. — казах — Ела сега с мен. После ще измислим как да се свържем с вашите.

Въведох я в просторната светла баня. Тя започна да се оглежда в голямото огледало любопитно.

Трябва да ти изсуша дрехите. — казах — Би могла ъ-ъ-ъ да се съблечеш… — запънах се — Искам да кажа, като преди това заключиш разбира се, ъ-ъ-ъ, това е ключалката — вратата се заключва … в случай, че се притесняваш, че аз…

Ох, съвсем се заплетох. После си събрах мислите.

Добре, виж сега. Аз ще те чакам отвън. Ти се съблечи, изкъпи се и облечи една от хавлиите ето там. После ще се погрижим за дрехите ти.

Когато излязох не чук прищракване. Това май означаваше, че ми има доверие. След малко се чу песента на струята на душа.

Качих се горе за да се преоблека. Когато се върнах тя ме чакаше пред банята. Беше облякла бялата мека хавлия, която бе принадлежала на жена ми, косата й продължаваше да е на мокри кичури.

Не видя ли сешуара?

Тя ме гледаше с широко отворени очи.

Добре ела с мен.

Отново в банята застанахме пред огледалото и започнах да суша красивата й коса. Потиснах неустоимото си желание да прокарам ръка по меките къдрици.

После я заведох в кухнята. Тя седна на масата.

Сигурно си гладна.

Направих й сандвич. Тя го запрати по стената. Когато й предложих купичка ягоди, тя започна да лапа лакомо, след малко цялата й уста беше омацана в лепкаво пурпурно червено. Подадох й салфетка.

След малко се връщам.

Погрижих се за дрехите, а когато се върнах в кухнята я нямаше. Заварих я в гостната, заспала на една страна като малко прекрасно ангелче на големия диван.

Трябва да се обадим на вашите — казах, като че ли повече на себе си, след това взех решение и я завих с едно одеало. Напалих огън в камината.

Качих се в моята стая и веднага заспах дълбоко. Това беше най-спокойния и сладък сън, който бях имал от много, много отдавна.