Читать «Момичето от Вондел парк» онлайн - страница 6

Когато отворих вратата тя беше там — красиво видение в нощта, сякаш част от сън.

Намери стаята ми сякаш винаги е знаела къде е и седна на леглото. Коленичих пред нея.

Мога ли, … мога ли да те целуна… — прошепнах.

Тя сама допря устните си до моите и много скоро те се сляха в едно. Бавно съблякох потничето — тънката материя се плъзгаше по нежната й кожа, леко, като шепот.

Станах и загасих лампата. Пред очите ми се откри най-красивото нещо, което бях виждал някога. Луната, надничаща плахо през прозореца, бе обляла част от стаята и част от онова прекрасно ефирно създание, създадено сякаш от светлината й на границата между нощта и утрото. Тя ме гледаше с прекрасните си сини очи.

Приближих и я прегърнах. Целунах я нежно, много нежно първо по устните, после по двете малки зърна на гърдите последователно. Тя се отпусна в обятията ми.

Любихме се цяла нощ или по-голямата част от нощта, а на сутринта тя бе изчезнала, този път завинаги. Лежах дълго онази сутрин щастлив, по-щастлив от всякога. Какво значение имаше, че след това щеше да се върне тъгата, фактът, че щастието е величина с начало и край, не константа.

Дълго след това все се оглеждах за нея или стоях дълго пред прозореца. Нощем до-късно не заспивах, очаквайки мелодичното динг-донг или поне детския плач, но той бе изчезнал заедно с нея.

В голямата мрачна връща отново се върнаха сенките и полуздрача, а във Вондел Пърк възцарува есента.

Една сутрин преди работа влязох в банята да си взема душ. Когато привърших и застанах пред огледалото, горещата пара, стелеща се навсякъде като мъгла започна бавно да разкрива една по една буквите, изписани на стъклото с малки нежни пръстчета:

ТИ ДОРИ НЕ СЪЩЕСТВУВАШ

Информация за текста

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/705]

Последна редакция: 2006-08-05 13:53:13