Читать «Мис Безсърдечна» онлайн - страница 5

— Снощи спомена ли, че се прибира у дома? Мисля, че я видях до кухненската врата, когато разговарях с… — Тя млъкна за миг, поглеждайки към задната врата. — Изглеждаше ми разстроена.

— Не знаехме дали Али смята да се връща в къщи — промърмори Ариа.

— О… — Майката на Али протегна трепереща ръка към чашата си с кафе. — Да е споменавала някога, че някой я тормози?

— Никой не би го направил — отвърна бързо Емили. — Всички обичат Али.

Госпожа Дилорентис отвори уста, за да възрази, но после промени намерението си.

— Сигурно си права. И не е казвала нищо за бягане от къщи?

Спенсър изсумтя.

— Абсурд. — Само Емили наведе глава. Понякога двете с Али си говореха за това, как ще избягат заедно. Напоследък най-често обсъжданата идея беше как ще избягат в Париж и ще приемат нова самоличност. Но Емили беше сигурна, че Али никога не го е приемала насериозно.

— Някога изглеждала ли ви е тъжна? — продължи да ги разпитва госпожа Дилорентис.

Момичетата изглеждаха все по-объркани.

— Тъжна ли? — попита най-накрая Хана. — Имате предвид… депресирана?

— В никакъв случай — заяви твърдо Емили, спомняйки си колко радостно танцуваше Али на поляната в деня преди да завършат седми клас.

— Тя щеше да ни каже, ако нещо я притеснява — добави Ариа, въпреки че не беше съвсем сигурна дали е така. Откакто преди няколко седмици двете бяха открили ужасната тайна на бащата на Ариа, тя избягваше да се върти около Али. Беше се надявала, че на последното гостуване ще се договорят да го забравят.

Миялната машина изтрака и превключи на следващия си цикъл. Господин Дилорентис влезе в кухнята с безизразен поглед. Когато погледна жена си, на лицето му се изписа смутено изражение, той бързо се врътна и излезе, като търкаше силно заострения си грамаден нос.

— Сигурни ли сте, че нищо не знаете? — настоя госпожа Дилорентис. Загрижени бръчици набраздиха челото й. — Потърсих дневника й с надеждата, че вътре ще пише нещо за това къде може да е отишла, но не можах да го намеря никъде.

Лицето на Хана просветна.

— Знам как изглежда дневникът й. Искате ли да се качим заедно горе и да го потърсим?

Няколко дни по-рано, когато госпожа Дилорентис ги беше пуснала в стаята на Али, без да я предупреди, те я бяха видели да пише в дневника си. Тя беше толкова погълната от него, че се стресна от приятелките си, сякаш за миг беше забравила, че ги е поканила на гости. Секунди по-късно госпожа Дилорентис изпрати момичетата долу, защото искаше да се скара на Али за нещо. Когато малко по-късно приятелката им се появи на верандата, тя изглеждаше раздразнена от това, че са все още там, сякаш бяха направили нещо лошо, като са останали в къщата, докато майка й й се кара.

— Не, не, всичко е наред — отвърна госпожа Дилорентис и бързо остави чашата с кафе на масата.

— Не, наистина. — Хана дръпна стола си назад, стана и тръгна по коридора — Няма проблем.

— Хана — сопна й се майката на Али с остър глас. — Казах не!

Хана застина под полилея. По лицето на госпожа Дилорентис премина някаква неразгадаема сянка.

— Добре — отвърна тихо тя и се върна при масата. — Извинявайте.