Читать «Мис Безсърдечна» онлайн - страница 4

Сара Шепард

Предишната пролет без да искат ослепиха Джена Кавана, докато тя и брат й се намираха в дървесната им къщичка. Но никой не знаеше, че те са изстреляли фойерверките, а Али ги накара да обещаят, че никога няма да кажат какво се е случило, заявявайки, че тайната ще крепи завинаги приятелството им. Ами ако те вече не бяха приятелки? Али се отнасяше безмилостно към хората, които не харесваше. След като заряза Наоми Циглър и Райли Улфи в началото на шести клас, тя забрани да ги канят по купоните, накара момчетата да им звънят и да си правят шеги с тях, дори успя да хакне страниците им в „Май спейс“, публикувайки злобнички шеговити постове за смущаващите им тайни. Ако Али зарежеше четирите си нови приятелки, кои обещания щеше да наруши? Кои тайни щеше да издаде?

Входната врата на къщата на семейство Дилорентис се отвори и майката на Али се показа навън. Обикновено издокараната и елегантна госпожа Дилорентис беше вързала светлорусата си коса на раздърпана опашка. Беше нахлула чифт протрити шорти и носеше някаква стара разръфана тениска. Момичетата станаха и тръгнаха по тясното калдъръмче, което водеше до входната врата. Както винаги, фоайето миришеше на омекотител, а по стените висяха снимки на Алисън и брат й Джейсън. Ариа веднага впери поглед в снимката му от последната година; русолявата му коса беше прибрана зад ушите, а ъгълчетата на устните му бяха извити в намек за усмивка. Преди момичетата да успеят да извършат обичайния си ритуал — да докоснат долния десен ъгъл на любимата им снимка от пътуването им до Поконос — госпожа Дилорентис се шмугна в кухнята и им махна с ръка да се съберат около голямата дървена маса. Чувстваха се толкова странно да се намират в къщата на Али без тя да е с тях — сякаш я шпионираха. Навсякъде се забелязваха следи от нейното присъствие: тюркоазен клин на „Тори Бърч“ до вратата на пералното помещение, малка разфасовка от любимия й крем за ръце с аромат на ванилия върху поставката на телефона и ученическия й бележник — само с шестици, разбира се — залепен за хладилника с магнитче във формата на пица.

Госпожа Дилорентис седна до тях и си прочисти гърлото.

— Момичета, знам, че снощи сте били с Алисън и искам сериозно да си помислите. Сигурни ли сте, че не ви е подсказала по някакъв начин къде смята да отиде?

Момичетата поклатиха глави, вперили погледи в плетените индиански подложки на масата.

— Според мен тя е с приятелките си от хокейния отбор — изтърси Хана, когато стана ясно, че никой друг няма да се обади.

Госпожа Дилорентис накъса на малки парченца списъка за пазаруване.

— Вече се обадих на всички момичета, чиито номера имам записани — както и на приятелите й от отбора по хокей. Никой не я е виждал.

Момичетата се спогледаха разтревожено. Побиха ги тръпки и пулсът им се ускори. Щом Али не беше с никой от приятелите си, то къде е тогава?

Госпожа Дилорентис забарабани с пръсти по масата. Ноктите й не бяха подрязани равно, изглеждаха така, сякаш ги беше гризала.