Читать «Мис Безсърдечна» онлайн - страница 2

Ариа пристегна опашката си.

— Никоя от нас не знае къде е отишла Али, нали?

Останалите поклатиха глави. Спенсър предпазливо натисна лилавия оток, който се беше появил на китката й тази сутрин. Нямаше представа къде се е ударила. Освен това ръката й беше одраскана на няколко места, сякаш се беше лутала из гъсталак от розови храсти.

— И не е казала на никого къде отива, така ли? — попита Хана.

Всички момичета поклатиха отрицателно глави.

— Сигурно е отишла да се забавлява някъде — заключи Емили тъжно и се оклюма също като магаренцето Йори. Момичетата й бяха измислили прякора „Убиец“, личния питбул на Али. Мисълта, че Али намира други хора за по-забавни от нея, направо й разби сърцето.

— Колко мило от нейна страна, че покани и нас — обади се горчиво Ариа и ритна един тревен чим с кубинката си.

Горещото юнско слънце прежуряше безмилостно върху бледите им кожи. До слуха им достигна плискането на водата в басейна и бръмченето на косачка в далечината. Роузууд, Пенсилвания, непоквареното и луксозно предградие на Филаделфия, тънеше в типично лятно блаженство. В някой друг ден момичетата вече щяха да лежат в шезлонгите около басейна на роузуудския „Кънтри клъб“ и да се зазяпват по готините момчета, които учеха в тяхното елитно частно училище „Роузууд дей“. Все още можеха да го направят, но някак им се струваше нередно да се забавляват без Али. Без нея се чувстваха неориентирани, като актриси без режисьор или като марионетки без кукловод.

Предишната нощ Алисън изглеждаше много поотегчена от обичайното. И много по-объркана — беше предложила да ги хипнотизира, но когато Спенсър поиска щорите да останат вдигнати, Али настоя, че трябва да ги спуснат; след това си тръгна внезапно, без да се сбогува. Всички момичета имаха усещането, че знаят защо си е тръгнала — Али беше намерила нещо по-приятно за правене, с много по-големи и много по-готини приятели.

И въпреки че никоя от тях не си го признаваше, те отдавна предчувстваха, че ще стане така. В „Роузууд дей“ Али бе момичето, което определяше модните течения, което оглавяваше всеки момчешки списък за най-готините момичета в училище и което решаваше кой е популярен и кой — смотаняк. Можеше да очарова всеки, от мрачния си по-голям брат Джейсън, до учителя по история, най-строгия в „Роузууд дей“. Предишната година тя беше извадила Спенсър, Хана, Ариа и Емили от неизвестността и ги беше поканила в своята светая светих. През първите няколко месеца нещата се развиваха идеално, петте момичета властваха по коридорите на „Роузууд дей“, грееха в центъра на всички купони на випуска и винаги получаваха най-доброто сепаре в „Рив Гош“, изритвайки не толкова популярните момичета, които бяха седнали първи там. Но към края на седми клас Али започна да се отдалечава все повече от тях. Не им се обаждаше веднага, след като се прибереше от училище. Не отговаряше тайно на есемесите им в час. Когато момичетата й говореха нещо, погледът й често се рееше безучастно, сякаш мислите й бяха на съвсем друго място. Единственото нещо, което интересуваше Али, бяха техните най-дълбоки, най-мрачни тайни.