Читать «Минало време» онлайн - страница 194

Защото тревата трябваше да изглежда добре поддържана. Външният вид е важен.

План Б. Нищо повече.

Марк разля тубите по пода. Под мерцедеса на Питър, под мерцедеса на Стивън, под мерцедеса на Робърт. Хвърли клечка кибрит, обърна се и хукна към колата си. Включи аварийните светлини. За да могат Питър и Робърт да ги видят отдалече. Сигнал за тревога. Двамата вече бяха разбрали, че радиостанциите им не работят. И бяха видели двата нови пожара. Но нямаха представа какво става. Затова щяха да хукнат обратно към къщата.

Марк подкара спокойно към асфалтовия път с включени аварийни светлини, подмина отломките от мотела и се озова на поляната. Спря по средата й.

Робърт се появи отдясно, излезе от гората и описа широк полукръг. Дебелите гуми на атевето му мачкаха тревата и забиваха семената дълбоко в пръстта. Той спря в началото на пътя, а следващата му маневра го отведе до дясната врата на Марк. Който свали прозореца.

Робърт го погледна. Марк го простреля в лицето.

След което вдигна прозореца. Питър приближаваше отляво. Описвайки същия широк полукръг през поляната. Напълно симетричен. Спря пред шофьорската врата. Което означаваше, че мерцедесът се намира между него, атевето на Робърт и мъртвото му тяло на земята.

Марк свали прозореца. Питър застана точно пред него. Лице в лице.

Пистолетът обаче се оказа прекалено дълъг. Заради заглушителя. Марк не успя да го извади. Дулото опря във вратата.

Питър изключи двигателя.

— Колко зле е положението? — попита той.

Марк замълча за миг, след което каза:

— Не може да бъде по-зле. Мотелът изгоря. В момента горят къщата и плевнята. Четирима клиенти са мъртви.

Питър замълча на свой ред. Накрая каза:

— Станалото променя всичко.

— Съгласен.

— Това е краят. Разбираш го, нали? Ченгетата ще ни гонят до дупка.

— Не се съмнявам.

— Трябва да изчезнем от тук — продължи Питър. — Още в тази минута. Само ние двамата. Трябва да го направим, Марк. Може да не оцелеем, ако останем.

— Само ние двамата?

— Робърт и Стивън са безполезни. Те са бреме. Знаеш го.

— Трябва да отворя вратата — каза Марк. — Трябва да се поразкърша, да си опъна краката.

Питър погледна в салона.

— Имаш достатъчно място — каза той.

Въпреки това Марк отвори вратата. Но не излезе. Отвори я точно колкото му бе необходимо, за да освободи заглушителя, и когато Питър застана пред него, той го простреля веднъж в гърдите, втори път в гърлото и трети в лицето.

После затвори вратата, вдигна прозореца, изключи аварийните светлини и потегли по пътя, който водеше към гората.

40

Ричър достигна сравнително бързо следващия горист участък благодарение на уреда за нощно виждане. Продължи да върви на два метра встрани от пътя. Не си направи труда да се придвижва тихо и незабележимо. Разчиташе на математическата вероятност, че израсналите нагъсто дървета ще попречат на стрелите да го достигнат. А при изстрел отдалече шансът да го уцелят беше едно към сто.