Читать «Минало време» онлайн - страница 193

— Може да е дефект в оборудването — предположи Стивън.

— He — отвърна Марк. — Видях двама от тях. Бяха мъртви.

— Какво?

— Главите им бяха смазани. От Пати и Шорти, предполагам. Които се оказаха по-добри от очакваното.

— Къде се е случило това?

— Южно от пътя.

— А другите двама?

— Нямам представа — призна Марк.

Стивън превключи на екрана, който показваше данните от джипиесите. Оцелялото фенерче се движеше сред дърветата край пътя. Питър и Робърт бяха по местата си. На отделен прозорец се виждаха данните от учестения, но стабилен сърдечен ритъм на двамата оцелели клиенти. Вълнуваха се. Възбудата от преследването. Но без резки пикове. Не бяха установили контакт. Все още.

— Кои са те? — попита Марк.

— Карел и онзи от Уолстрийт.

— Можеш ли да ми кажеш къде се намират?

— Знам къде са оставили моторите. Изглежда, че са заели централна позиция.

— Двамата отпред и двамата отзад вече са извън играта. Сега всичко зависи от тях.

— Но кой е убил втората двойка?

— Нямам представа — повтори Марк.

— Това променя всичко, нали разбираш… Вече нищо не е същото.

— Съгласен.

— Какво ще правим?

— План Б. Следи внимателно накъде се движи фенерчето.

Стивън впери поглед в екрана.

Марк извади изпод якето си голям черен пистолет. Вдигна високо ръка, защото пистолетът беше дълъг заради монтирания заглушител. И простреля Стивън в тила.

Веднъж, втори път.

За всеки случай. План Б изискваше куп предпазни мерки.

Марк взе саковете с пари от шкафа и ги остави на пода в коридора. Отвори тайното отделение, монтирано в задната стена на шкафа, и измъкна комплекта си за оцеляване. Пари в брой, кредитни карти, шофьорска книжка, международен паспорт, телефон за еднократна употреба. Цяла нова самоличност, събрана в малък найлонов плик.

Той хвърли на пода в коридора комплектите за оцеляване на Питър, Стивън и Робърт. Отнесе саковете с парите навън и ги остави на земята, далече от къщата. Върна се на верандата и отвори широко входната врата.

Направи няколко маневри с атевето, докато го позиционира така, че да може да го обърне настрани. Разви капачката на резервоара и я захвърли. Приклекна като щангист и хвана здраво рамката. Вдигна атевето и го преобърна на една страна. Към къщата. Точно до отворената врата. От резервоара потече бензин. Направи първо локва, а после — миниатюрно езеро.

Марк хвърли запалена клечка кибрит и отстъпи крачка назад. Миг по-късно грабна саковете и хукна. Към плевнята. Измина половината разстояние, спря и погледна назад. Къщата вече гореше. Предната стена и входната врата. А също и верандата. Пламъците пълзяха навътре.

Марк се обърна и продължи да тича. Когато се озова в плевнята, първата му работа бе да прибере саковете в мерцедеса. Изкара го на заден и паркира на значително разстояние от огъня. Върна се тичешком в плевнята. Къщата вдясно бе обхваната от ярки пламъци, които достигаха прозорците на втория етаж. Марк се втурна към косачката за трева. На стелажа над нея стояха тубите с бензин. Общо пет на брой. Пълнеха ги всеки път, когато някой отидеше с пикапа в града.