Читать «Минало време» онлайн - страница 191

— Извинявай — успокои го Пати.

Той изохка и задиша тежко.

Тя съблече якето си, взе стрела с чист връх и отряза ръкавите му. Завърза ги един за друг с голям възел. Сгъна няколко пъти останалата част от якето и получи малко, но плътно парче плат. Притисна го към раната и го завърза със сдвоените ръкави. Това беше най-доброто, което можеше да направи в момента. Натиск отпред, за да спре кървенето, и импровизирана шина отзад. Големият възел щеше да държи превръзката на място. Поне за известно време. Или поне така се надяваше Пати.

— Чакай ме тук — каза тя.

Тя хукна обратно към първата кошмарна фигура. Онзи, когото Шорти бе ударил. Точно зад ухото. Свали прибора му за нощно виждане. Целият беше в кръв. Извади още една стрела от колчана и се втурна обратно при Шорти. Намести прибора на главата му и сложи стрелата й ръката му. Като последно средство, с което да се защити в случай на необходимост.

— Сега ще потърся някое атеве — обясни му тя.

Пати стисна работещото фенерче в едната ръка и стрелата в другата. Върна се тичешком при мъжа, когото Шорти беше убил. Застана на същото място, на което бе стояла преди. Разигра отново сцената в съзнанието си. Мъжът, изскочил пред нея. Кошмарното видение. Лице в лице.

С други думи, той бе вървял на юг. И бе дошъл от север. Отправната му точка се намираше близо до началото на пътя.

Пати прекрачи тялото му и продължи към мястото, където гласът на втория стрелец ги беше стреснал в мрака.

Напълно си права, малката!

Бяха се обърнали и го бяха видели. Той също бе вървял на юг. И бе дошъл от север. Неговата отправна точка също се намираше близо до началото на пътя. Защото тези двамата бяха партньори, бяха екип. Работеха заедно. Здравият разум подсказваше, че са оставили атеветата някъде зад тях. Бяха спрели на пътя и бяха продължили пеша.

Пати прекрачи и второто тяло и тръгна на север.

Марк я видя да потегля. Реши да я последва, но в последния миг — и то с крайчеца на окото си — забеляза какво всъщност прекрачва Пати. Мъртвец. Двама мъртъвци. А това коренно променяше ситуацията. Подпалването на мотела бе сериозен удар. По ирония на съдбата сградата беше застрахована, но Марк нямаше да рискува с предявяването на иск. Дори най-повърхностният оглед щеше да покаже, че става въпрос за умишлен палеж. Защото именно за това ставаше въпрос. Стивън просто не се бе усетил навреме какво се случва пред очите му. Честно казано, никой от тях не беше разбрал. В онзи момент радиостанциите още работеха и Стивън бе описал купчините кърпи и загадъчното ровичкане на Шорти по колите, но ъгълът, под който бяха разположени камерите, не им позволяваше да видят какво точно прави той. Затова никой не се бе досетил, докато кърпите не бяха лумнали в пламъци и Шорти не бе започнал да ги разхвърля по стаите.

Подобно нещо никога не се бе случвало по време на техните обсъждания, симулации или военни игри. Сега Марк разбираше, че е трябвало да го предвидят. Подобен развой беше просто неизбежен. След като клиентите си плащаха за по-качествени обекти, това трябваше да се случи. Рано или късно. Все някой щеше да прибегне до подобен дързък ход.