Читать «Месията от Стокхолм» онлайн - страница 2

Майката на Улрика не беше интелигентна, но съвсем не беше на грешен път. Ларш Андеменинг вярваше за себе си, че е една душа, спряна в развитието си, че е човек, отклонен от правия път. Той принадлежеше на друг свят. Сам си беше измислил собственото си име. Не беше казвал на никого — нито на жените си през всичките тези години, нито на колегите си в „Моронтьорн“, където веднъж седмично водеше рубрика за нови книги, — това, което бе разбрал за себе си: че е син на един убит човек, на един човек, застрелян на улицата преди повече от четиридесет години, в Полша, докато синът му още бил в утробата на майка си. Това беше нещо, което той знаеше и криеше в себе си. В него имаше нещо опасно, не само защото не се съобразяваше с установените норми — от най-ранното му детство го бе завладяла тази противоестествена история, — а защото този негов баща беше легенда, беше блян, или поточно, защото той самият беше грешно семе, изхвърлено от един труп. Ларш никога не научи името на майка си, името на баща му, обаче, му бе станало мания.

Баща му, гимназиален учител по рисуване, който бе живял скромно и уединено в скромен и уединен град в Галиция, беше авторът на известни странни истории. Името му беше Бруно Шулц.

А заради тези истории Ларш щателно беше изучавал полски език, в началото самостоятелно, след това от една възрастна ексцентрична полякиня, пенсионирана преподавателка по литература от Краковския университет; тя беше избягала в Стокхолм със съпруга си евреин по време на вълненията през 1968 година. Произходът ѝ, беше обяснила тя, бил благороден, в семейството течала древна кръв, били непреклонни, помнели, че благородството задължава — срещу парите му тя му осигуряваше знания. Тя яко притискаше своя ученик и натика Ларш от буквара направо в обраслите с гъсталак гори на модернистите от периода между двете световни войни. Ларш вече схващаше достатъчно бързо. Четеше малко непохватно, но леко, в стремежа си да се домогне до историите на баща си.

Заради този свой баща Ларш бе останал затворен в себе си. Усещаше, че прилича на баща си: всички истории разказваха за мъже, които все по-дълбоко се затваряха във фантасмагориите си. Една от тези истории беше за някакъв мъж, който спи и пада сред постелките и завивките — като плувец, който плува срещу течението, като пленник в огромна купа с тесто.

2