Читать «Месията от Стокхолм» онлайн
Синтия Озик
Синтия Озик
Месията от Стокхолм
На Филип Рот
Баща ми никога не се умори да превъзнася тази основна стихия — материята.
„Няма такова нещо като мъртва материя, учеше ни той, липсата на живот е само маскировка, зад която се крият непознати форми на живот. Обсегът на тези форми е безкраен, а отсенките и нюансите им са безгранични. Демиургът е притежавал важни и интересни творчески рецепти. Благодарение на тях той е създал цяло многообразие от видове, които се обновяват по свои собствени механизми. Никой не знае дали тези рецепти някога ще бъдат възстановени. Но това не е необходимо, защото дори и ако класическите методи на сътворяване се окажат недостъпни в бъдеще, все още остават някои незаконни методи, безкрайно много еретични и престъпни методи.“
Бруно Шулц
„УЛИЦАТА НА КРОКОДИЛИТЕ“
Пер Лагерквист, „Вечерна земя“
(Превод У. Х. Одън и Лейф Шьоберг)
1
В три часа следобед — в часа, в който по цял свят литературното гърне е започнало да кипи, когато клюките в отделите за рецензиране на книги на вестниците са най-необуздани и в изобилие и когато есенното небе над Стокхолм започне да смъква надолу полупрозрачния диск (яйчена черупка, предпазваща синьо-черния жълтък) над града с островърхи кули и вода — в този сълзлив, но възвишен час Ларш Андеменинг можеше да бъде намерен в леглото си да подрямва. Не че някой би отишъл да го търси там. Той нямаше жена, апартаментът му беше малко по-голям от един процеп в стената, а гости можеха да се появят там само веднъж на две години; юрганът му, купчина на едри буци, представляваше едно надигнато кълбо, което евентуално би могло да загатва за присъствието на Ларш под него. Работата беше там, че той се оказваше вътре почти всеки следобед, от ноември до началото на въпросния гол и опустошителен март, когато се отказа от навика си, макар че никой не разбра това.
Той живееше на десет минути пеш от „Моронтьорн“, където работеше — сравнително нов вестник с неопределен профил, конкурент на другите сутрешни издания — величествения стар „Дагенс Нюхетер“ и уважавания „Свенска Дагбладет“. Самият Ларш беше, поне на външен вид, сравнително млад — на четиридесет и две, но изглеждаше доста по-млад, вероятно защото бе сух и кокалест и нямаше никакво шкембенце под токата на колана си. Но и в лицето му имаше нещо, което разкриваше незрялост — някаква неувереност, някакъв дух на незавършеност. Ръката на бездушен създател бе размазала устата, брадичката и адамовата му ябълка. Него често го третираха така, сякаш току-що прави първите си стъпки и се изправя с неукрепнала сила на мускулите си срещу живота.
Истината е, че той се бе женил, и то не веднъж, а два пъти, като и двата пъти беше живял общо взето цяло десетилетие в приличен апартамент със стилна мебел: с кристален полилей при първата му жена, с тежка спалня от деветнадесети век при втората, а и при двете — с разположени навсякъде къси свещи в стъклени топки, които се палеха и трепкаха на залез слънце. У него тайничко се криеше голяма доза типично бюргерско поведение, което беше изчезнало не с определено намерение, а от изтощение. Никоя от двете му жени не го бе харесвала дълго. Биргита се оплакваше, че имало нещо неестествено — хаотично — в характера му. Улрика постоянно се сражаваше с него и му открадна дъщерята от брака им; беше чул от опечалената жена, която някога му бе тъща, че двете заминали за Америка. Бившата му тъща не изпитваше гняв към него — приемаше го като някакво сираче.
