Читать «Месията от Стокхолм» онлайн - страница 5

Синтия Озик

— Шведски от Северна Дакота — бе коментирал Гунар, поглеждайки надолу към листа на Ларш.

— Апартаментът ми е толкова тесен — извини се Ларш, — трябва да избирам между това да държа там пишеща машина или чистите си чорапи.

— Може би, ако използваш чорапите си като пишеща машина, ще можеш да напечаташ един ръкопис без грешки — бе казал Гунар; това се бе случило една вечер, когато Андерш го нямаше. В сградата често се чуваха неясни призрачни звуци — дъските на пода просъскваха или ръмжаха, от време на време, дори и подсвиркваха под краката им. Отделите на редакцията на „Моронтьорн“ се помещаваха в Гамла Стан, Стария град, на ъгъла до Борсата и Академията, в квартал, който сполучливо беше възстановен с цялата си живописност. Но за последно дърводелец беше идвал в окаяните и разнебитени помещения на „Моронтьорн“ с чука си преди почти осемдесет години, в резултат на което сградата на вестника изглеждаше живописна само откъм улицата. Вътре всичко беше замислено да създава проблеми. Фасадата на долния етаж загатваше за някогашното присъствие на кръчмата (тя също се бе наричала „Моронтьорн“ в знак на уважение към продължаващите до зори от древни времена веселби там), която бе заемала същото място преди сто и петдесет години. Служителите се шегуваха, че водопроводната инсталация е била монтирана от предшественика на кръчмаря — аптекарят от осемнадесети век, за когото се говореше, че бил изобретил в някакъв футуристичен сън тоалетната, където водата се пускаше с дърпане на верига. Асансьорът представляваше едно неудобство, което можеше да побира едва двама души, при условие че единият е само скелет.

Ларш беше достатъчно хилав за всякакви ситуации. Гунар беше коментирал, че той точно съответства на сградата, в която се помещаваше „Моронтьорн“. Сива, тясна, на шест мизерни етажа. Културният отдел заемаше най-горния етаж, където силно дисциплиниран полк от мишки бе разположил командния си пост. Всички плоскости бяха заети от купища книги. Мишките ги използваха методично за храна — предговорите за предястие, а показалците за десерт. Небостъргачи от огризани томове израстваха от пода, наклонени от закърпените первази.