Читать «Медната ръкавица Кн.2 от Магистериум» онлайн - страница 8

Рисунките в книгата обясняваха странен, зловещ ритуал. Томът бе подвързан с черна кожа, а съдържанието му бе ужасяващо. Описваше се как магията на Хаоса може да се събере от някого, който не е макар, като се изтръгне сърцето на обсебено от Хаоса същество. С ръкавица и с такова сърце можеше да избиеш магията дори от макар, като го унищожиш напълно.

Но ако жертвата не бе маг на Хаоса, ако не бе макар, щеше да оцелее.

Като погледна оковите на койката, Кал се сети върху кого ще се проведе експериментът. Алистър щеше да използва Хаоса, за да приложи черен хирургически ритуал върху Кал, такъв, който би го убил, ако наистина бе Врагът на Смъртта и притежаваше уменията му на макар.

Кал се бе питал дали Алистър не подозира истината за него, но изглеждаше, че вече не става дума за голи подозрения. Дори Кал да оцелееше след операцията, знаеше, че това е изпитание, на което трябваше да се провали. Душата на Константин Мадън бе в него и собственият му баща искаше да го убие заради това.

До книгата имаше бележка, написана с паяшкия почерк на Алистър.

„Това трябва да подейства. Трябва“.

Думата „трябва“ бе подчертана няколко пъти, а след това имаше дата: септември. Тогава Кал трябваше да се върне в Магистериума. Хората от града знаеха, че си е у дома за през лятото, и подозираха, че ще поеме към училището за балет, когато свърши ваканцията и на техните деца. Ако изчезнеше през септември, никой нямаше да се усъмни в нищо.

Кал се обърна и погледна отново към оковите. Догади му се. До септември оставаха две седмици.

– Кал.

Кал се завъртя. Баща му стоеше на прага. Облечен, като че изобщо не си е лягал. Очилата му бяха качени на носа. Изглеждаше нормално, леко тъжен. Кал погледна невярващо как баща му протяга ръка към него.

– Кал, не е каквото си мислиш...

– Кажи ми, че не ти си заключил Пакостник тук – рече приглушено Кал, – че тези неща не са твои.

– Не съм го затворил аз.

За пръв път в гласа на Алистър нямаше злоба.

– Но планът ми е жизненонеобходим, Кал. За теб, за твое собствено добро. На света има ужасни хора, които биха ти сторили зло. Биха те използвали. Не мога да го допусна.

– И затова първи ще ми сториш зло?

– За твое добро е!

– Лъжеш! – извика Кал и пусна Пакостник, който изръмжа. Ушите му се бяха свили до главата. Гледаше към Алистър с пъстрите си, въртящи се очи.

– Всичко, което си ми разказвал, е лъжа. Излъга за Магистериума...

– Не съм излъгал за Магистериума – сопна се Алистър. – Това беше най-лошото място за теб! И още е!