Читать «Медната ръкавица Кн.2 от Магистериум» онлайн - страница 10

Кал се запита да не би Алистър да вижда нещо нередно в него всеки път, когато го погледнеше. Винаги бе възприемал Алистър за свой баща – дори след казаното от майстор Джоузеф, но бе възможно Алистър вече да не възприема Кал като свой син.

Кал погледна към ножа в ръката си. Спомни си деня на Изпита и се зачуди дали Алистър е хвърлил Мири към или срещу него.

Убий детето.

Спомни си и писмото на Алистър, в което той умоляваше майстор Руфъс да запечата магията му.

Внезапно всичко, което Алистър бе направил, доби ужасна логика.

– Хайде – каза Кал на Пакостник и кимна с глава към вратата, водеща към другата част на мазето, – махаме се оттук.

Пакостник тръгна нататък, а Кал внимателно заотстъпва подир вълка си.

– Не! Не можеш да си тръгнеш!

Алистър скочи към Кал и го хвана за ръката. Той не бе едър човек, а слаб, но висок и жилав. Кал се хлъзна и падна на бетона, приземявайки се накриво върху крака си. Болката прониза тялото му и размъти погледа му. Въпреки лая на Пакостник Кал чу гласа на баща си:

– Не можеш да се върнеш в Магистериума. Трябва да поправя това. Обещах да го поправя...

Смята да ме убие, помисли си Кал. Ще бъде поправено, когато умра.

Гневът го заслепи. Гняв, породил се заради всичките лъжи, които Алистър бе изрекъл и продължаваше да изрича; заради ужаса, който носеше в душата си, откакто майстор Джоузеф му бе разкрил истината за това кой е всъщност; заради мисълта, че всички, които обича, може да го намразят, ако разберат истината.

Гневът изригна от него. Стената зад Алистър внезапно се напука и огромна цепнатина плъзна по цялата ù дължина. Стаята се разтърси. Бюрото на Алистър полетя към стената. Креватът се разхвърча на части към тавана. Алистър се огледа смаян около себе си точно когато Кал запрати магията си срещу него.

Алистър полетя във въздуха и се удари в напуканата стена. От главата му се чу ужасен пращящ звук, преди цялото му тяло да се свлече на земята.

Кал се изправи треперещ. Баща му бе неподвижен, в безсъзнание и със затворени очи. Приближи се още малко и го загледа. Гърдите му продължаваха да се надигат и да спадат. Все още дишаше.

Да се ядосаш дотолкова, че да нокаутираш баща си с магия, определено бе точка за черния лорд.

Кал трябваше да излезе от къщата, преди Алистър да се събуди. С олюляване напусна стаята и затвори вратата зад гърба си. Пакостник бе в краката му.

В главното помещение на мазето имаше дървено ковчеже, пълно с пъзели и стари бордови игри, от които липсваха фигури. То бе поставено пред странно насъбрани потрошени столове, но Кал го премести пред вратата на склада. Това щеше да забави Алистър, помисли си той, след което се изкачи нагоре по стълбите.

Влезе в спалнята и наметна яке върху пижамата си, после обу гуменки. Пакостник тичаше насам-натам и лаеше тихо, докато той напъха в сака си още дрехи. Отиде в кухнята и си взе чипс и сладки. Изпразни тенекиената кутия върху хладилника, в която Алистър държеше парите за бакалницата – четиресет долара на банкноти от по един и пет – и ги напъха в сака. После прибра Мири, като постави меча над останалите си принадлежлости. Вдигна ципа нагоре и метна сака през рамо. Кракът го болеше и целият трепереше след падането, а и от ехото на магията, което все още отекваше в тялото му. Лунната светлина, която влизаше през прозорците, озаряваше всичко в стаята с бяло сияние. Кал се огледа, запита се дали отново ще види кухнята, къщата или баща си.