Читать «Мегре» онлайн - страница 29

Одиа пръв се размърда, но скоро и глухият прояви известно нетърпение и най-после стана.

— Утре трябва да отида на едно погребение. Време е да си лягам.

— Върви, да пукнеш дано! — промърмори Йожен полугласно, сигурен, че няма да го чуят.

Той каза това, както би казал нещо друго, за да се поддържа във форма.

— Ребелот… И коз… И още един коз. Дайте си картите…

Въпреки погледите, които му хвърляха, Одиа бе изпил три ракии с вода и чертите на лицето му се бяха изострили, бе пребледнял, по челото му изби лека пот.

— Къде отиваш?

— Аз също се измитам — каза той, ставайки.

Личеше, че му се повръща. Бе изпил третата ракия, за да се ободри, ала тя го бе довършила. Луи и Йожен се спогледаха.

— Приличаш на парцал — подхвърли най-сетне последният.

Минаваше един часът. Мегре си приготви парите, като ги сложи на масичката. Йожен избута Одиа в един ъгъл и му заговори тихо, но разпалено. Одиа се противеше. Все пак накрая се съгласи.

— До утре! — каза той тогава с ръка на дръжката на вратата.

— Келнер! Колко?

Чашите загракаха една о друга. Мегре закопча пардесюто си, напълни наново лулата и я запали от газената запалка, която се намираше до тезгяха.

— Лека нощ, господа.

Той излезе и тръгна след шума от стъпките на Одиа. Йожен пък мина зад тезгяха, като че искаше да каже нещо па съдържателя. Луи, който бе разбрал, отвори тихомълком едно чекмедже. Йожен пъхна ръка в него, после я прибра в джоба си и тръгна към вратата, придружен от Марсилеца.

— До скоро виждане! — каза той и потъна в нощта.

VI

По улица „Фонтен“ имаше светлини от нощните заведения, портиери, шофьори на паркирани таксита. Едва след площад „Бланш“, когато поеха надясно по булевард „Рошешуар“, положението се изясни.

Жозеф Одиа вървеше отпред с неравномерна, трескава походка, без нито веднъж да се обърне.

Двадесет метра зад него Мегре, огромен, с ръце в джобовете, правеше големи и спокойни крачки.

В тишината на нощта стъпките на Одиа и на Мегре си откликваха, на Одиа — по-бързи, на Мегре — по-шумни и по-тежки.

Най-подир след тях бръмчеше автомобилът на Йожен. Защото Йожен и Марсилеца бяха тръгнали с колата. Те караха бавно, със скоростта на пешеходец, покрай тротоара, и също се мъчеха да спазват дистанция. Понякога се налагаше да сменят скоростта, за да поддържат темпото. А понякога внезапно изминаваха отведнъж няколко метра, после чакаха двамата да вземат преднина.

Не беше нужно Мегре да се обръща. Той бе разбрал. Знаеше, че голямата синя кола е там. Различаваше лицата зад предното стъкло.

Случаят беше класически. Мегре следваше Одиа, защото имаше чувството, че Одиа ще се остави по-лесно от другите да бъде сплашен. А тези, които знаеха това, го следваха на свой ред.

В началото Мегре се усмихваше бегло.

После престана да се усмихва. Дори се намръщи. Келнерът от кафенето не се насочи към улица „Льопик“, където живееше, нито към центъра на града. Той вървеше все по булеварда, над който сега минаваше линията на метрото, и без-да спира на кръстопътя „Барбес“, продължи към Ла Шапел.