Читать «Мегре» онлайн - страница 21

Мегре знаеше темата на този разговор. В другия край на коридора току-що бяха въвели Филип при шефа.

— Имате ли да ме питате нещо? — каза Амадийо, ставайки. — Нали чухте. Шефът ме вика.

— Два-три малки въпроса. Първо, знаеше ли Кажо, че е ставало въпрос да се арестува Пепито?

— Не ми е известно. Впрочем не разбирам какво значение има това.

— Извинявайте. Аз познавам Кажо. Зная каква роля играе в учреждението. Зная също, че понякога не криете доносниците си. Идвал ли е той тук два-три пъти преди драмата?

— Мисля, че да. Да, спомням си…

— Друг въпрос: знаете ли адреса на Жозеф Одиа, келнера от кафене, който минавал по улица „Фонтен“ точно навреме, за да се блъсне във Филип?

— Той спи в хотела на улица „Льопик“, ако не се лъжа.

— Проверихте ли добре алибито на Кажо?

Амадийо се усмихна престорено.

— Слушайте, Мегре, все пак аз си познавам занаята!

Но това не беше краят. Мегре бе забелязал на бюрото жълта картонена папка с надписа на нравствената полиция.

— Значи това е вече докладът за арестуването на Фернанд Боске?

Амадийо гледаше другаде, може би щеше да обясни откровено всичко на събеседника си, но с ръка на дръжката на вратата се задоволи най-после да измърмори:

— Какво искате да кажете?

— Искам да кажа, че Кажо е накарал нравствената полиция да арестува една девойка. Къде е тя сега?

— Не зная.

— Ще ми позволите ли да хвърля един поглед на досието?

Трудно можеше да му се откаже. Мегре се наведе, прочете няколко реда и заключи:

— В момента тя трябва да е в антропометричната служба…

Звънът на телефона отекна отново. Амадийо махна с ръка.

— Извинявам се, но…

— Зная. Шефът ви чака.

Мегре закопча пардесюто си и излезе от кабинета едновременно с комисаря. Вместо да поеме по стълбата, той вървя с него до чакалнята с червените фотьойли.

— Ще бъдете ли така добър да попитате шефа може ли да ме приеме?

Амадийо бутна една тапицирана врата. Разсилният също изчезна в кабинета на директора на криминалната полиция, където бе въведен Филип. Мегре почака прав, с шапка в ръка.

— Директорът е много зает и ви моли да дойдете пак следобед.

Мегре се обърна полукръгом и мина отново край групичките на инспекторите. Чертите му бяха малко по-сурови, но той беше готов да се усмихва и се усмихваше невесело.

* * *

Не излезе отново на улицата, а пое по тесните коридори, по извитите стълби, по които се стигаше до най-горните етажи на Съдебната палата. Така се озова пред помещенията на антропометричната служба и отвори вратата. Измерването на жените бе завършило. Петдесетина мъже, задържани през нощта, се събличаха в една боядисана в сиво стая и трупаха дрехите си по пейките.

Щом останеха голи, те влизаха един по един в съседната стая, където служители в черни престилки вземаха отпечатъци от пръстите им, настаняваха хората на антропометричния стол и подвикваха измеренията им, както продавачи в големите магазини съобщават на касата за някоя продажба.

Миришеше на пот и кир. Болшинството от мъжете, замаяни, повече или по-малко смутени от голотата си, се оставяха да ги блъскат от ъгъл в ъгъл и изпълняваха движенията, които им заповядваха, още по-несръчно поради това, че мнозина не знаеха френски.