Читать «Машините на Бога» онлайн - страница 235

Джек Макдевитт

— Да — отвърна Карсън.

— И върви към Земята. — Тя изглеждаше доста разтревожена.

Карсън сви рамене.

— Имаме девет хиляди години да се справим с проблема.

— Знаеш ли — каза Хъч — Джанет спомена, че вече може да сме се срещали с тия неща. Според нея А-вълната е унищожила Содом.

Анджела присви очи.

— Содом ли? Може би. — Тя погледна Карсън с усмивка. — Но не съм сигурна, че разполагаме с толкова време, колкото мислиш. B-вълната е все още на път към нас.

Хъч се премести по-близо до другарите си. B-вълната, тази, която беше ударила Бета Пас тринайсет хиляди години преди новата ера, а след това и Куракуа, трябваше да е относително близко до Земята.

— На около хиляда години — каза тя.

— Е — заключи Карсън, — както и да е. Дали са девет хиляди или само хиляда, пак мисля, че имаме достатъчно време.

По лицето на Анджела премина сянка и тя каза:

— Мисля, че това е много сходно с думите на Строителите на монументи.

Библиотечна справка

Не е направена нито една успешна проба на облака Омега по време на полет. До момента всички опити да се предадат сигнали чрез различни обекти са безуспешни. (Вижте също отличната монография на Ейдриън Елемент „Загадката Омега“, публикувана в Приложение III, където ще намерите задълбочена дискусия на засегнатите теоретични проблеми.)

Единствените опити да се стигне с кораб с екипаж под най-външните слоеве са направени на 3 и 4 юли 2211 г. от Мег Камбъл на борда на „Паскуарела“. Камбъл прави два последователни опита на 800 и 650 метра. При третия не се връща.

За да се направи подробен анализ на облаците Омега, очевидно трябва да се изчака развитието на нови технологии.

Джанет Алегри, „Пътищата на Бога“

„Хартли & Co“

Лондон (2213 г.)

Епилог

Изследователски институт, Принстън, Ню Джърси. Април, 2231 г.

Дори днес за Строителите на монументи се знае съвсем малко. Дълбоко под пристанищния град на Бета Пасифика III има обширни руини. Предполага се, че датират от ерата Колоас, т.е., ерата на Строителите. (Името означава „хора на вселената“ и явно е включвало и други интелигентни видове.) Разкопките са правят с необходимите предпазни мерки. Това, което се знае в момента, е, че предположението на Присила Хъчинс — че голяма част от колоасите са напуснали дома си — е вярно. Те са планирали, започнали и може би завършили междугалактически скок.

Оцелели представители на вида още съществуват на родната планета. Те са малцина и са стигнали до състояние на почти пълно дивашко съществуване. Сред тях не е открит нито един, който да има някакъв спомен за предишната им слава, освен съхраненото в митовете и легендите.

Последните проучвания подкрепят мнението, че обитателите на космическата станция на Бета Пас III са били свидетели на разрушаването на родната си планета от облак Омега и са предпочели да умрат в космоса пред това да се върнат на опустошеното си родно място. Проучванията продължават.