Читать «Машината на пространството» онлайн - страница 94

И двете части имаха цилиндрична форма. По-голямата от тях беше най-причудливото устройство, което бях срещал тук, на Марс. Дълго беше около шейсет стъпки и макар в общи линии диаметърът му да достигаше някъде около двайсет стъпки, то нямаше навсякъде еднаква форма. В основата му бяха наредени групи механични крака, но общо външността му беше цялостна. На няколко места по външната покривка имаше дупки, от някои от които струеше вода. От отдалечения от нас край на машината по посока на канала излизаше дълъг еластичен маркуч, простиращ се по протежение на самия бряг и на места беше преметнат като примка, а на други беше намотан накуп.

По-малката от двете части е по-проста за описване, защото формата й недвусмислено говореше за нейното предназначение. При вида й сърцето ми заби бясно. Това беше снаряд, който щеше да се изстрелва от оръдието!

В по-голямата си част формата му беше цилиндрична и само на края се скосяваше в остър връх. Приликата с артилерийските снаряди беше поразителна… но никога на Земята не можеш да срещнеш снаряд с подобни размери. Дължината от единия до другия му край трябва да беше някъде около петдесет стъпки, а в диаметър сигурно стигаше до двадесет стъпки. Отвън повърхността му беше равна, лъскава и блестеше на ярката слънчева светлина. Гладкостта й се нарушаваше на едно-единствено място — на плоския заден край. Там се виждаха четири изхода, които, щом се приближихме, се оказаха четири топлинни генератора, точно такива бях видял да използуват чудовищата. Единият беше в центъра, а останалите три образуваха равностранен триъгълник.

Двамата марсианци ни подкараха към люк, отворен близо до носовата част на снаряда. Чак тогава започнах да се колебая, защото си дадох сметка, че от нас се иска да влезем вътре. Робите също запристъпваха нерешително, но пазачите ни вдигнаха застрашително електрическите си палки. Преди някой да успее да мръдне, единият от робите беше докоснат по рамото. Той зави от болка и се строполи на земята.

Другите двама се наведоха веднага и го вдигнаха, след което, без повече да се бавим, бързо тръгнахме по наклонената метална плоскост вътре в снаряда.

V

Ето така започна моето пътешествие в небесните висини на Марс.

На борда на този своеобразен летателен апарат имаше седем човешки същества: аз, четиримата роби и облечените в черни костюми марсианци, които ни надзираваха.

Самият снаряд беше разделен на три части. В най-предния участък се намираше малко отделение, където стояха двамата пилоти по време на полета. Веднага след това, отделен с метална решетка, беше вторият участък, където бяхме натикани ние. В дъното на това отделение се намираше плътна метална стена, която го отделяше напълно от останалата част. Зад нея се намираха отвратителните чудовища и техните дяволски машини. Всичко това открих по начин, който скоро ще разкажа, но първо искам да опиша кабината, в която се намирахме ние.