Читать «Машината на пространството» онлайн - страница 93

Фактът, че марсианците наоколо живееха при същите тежки условия, или това, че най-после бях успял да разбера причината за безкрайната им мъка, не беше никаква утеха за мен.

IV

Скоро загубих представа за дните, но сигурно бяха минали повече от шест месеца по представите на Земята, преди да настъпи драматичната промяна в моя живот. Един ден, без предварителна подготовка, бях подкаран с още дузина мъже и жени навън от града. Следваше ни многокрака кола.

В началото помислих, че ни карат към някой от индустриалните райони, но скоро след като напуснахме защитния купол, се отправихме на юг и по един от мостовете минахме от другата страна на канала. Пред нас се виждаше цевта на снежното оръдие.

По нищо не личеше да е пострадало по време на нападението — или пък го бяха поправили много добре, около дулото му кипеше оживена работа точно както по времето, когато двамата с Амелия го бяхме видели за първи път. Сърцето ми спря от ужас, защото перспективата да работя в разредена атмосфера никак не ме блазнеше; не бях единственият, който едвам дишаше по време на пътя, но все пак предполагах, че марсианците са по-пригодени да работят без прикритието на купола. Чантата на Амелия, с която никога не се разделях, беше допълнителна тежест.

Закараха ни до най-многочислената група работници пред самото дуло на гигантската цев. Още малко и щях да припадна — страшно трудно дишах. Щом спряхме, разбрах, че не само аз се боря за въздух, всички се строполиха изтощени на земята. Приседнах между тях и се опитах да успокоя бесните удари на сърцето си.

Така бях погълнат от неразположението си, че не си давах сметка за онова, което става около мен. Знаех само, че сме в подножието на голямото черно дуло, на около двайсетина ярда от него, сред тълпа роби и това беше всичко.

Малко по-встрани от нас стояха двама марсианци от кастата на гражданите, които ни разглеждаха изпитателно. Когато осъзнах обстановката, се загледах в изправените мъже и установих, че те по нещо се различават от останалите. На първо място изглеждаха много самоуверени и, второ, облечени бяха някак по-различно от останалите. Носеха черни дрехи, чиято кройка напомняше военна униформа.

Очевидно прекаленият ми интерес привлече вниманието им, защото след няколко минути единият от тях приближи и нещо ми каза. Изиграх ролята си на ням и ти загледах втренчено. Не бяха от най-търпеливите: единият протегна ръка и като ме улови за дрехата, ме изправи на крака. Избутаха ме настрани, където трима мъже вече стояха изправени. Двамата граждани марсианци се разходиха сред останалите роби и избраха едно младо момиче, което изпратиха при нас.

С не особено удоволствие усетих, че аз и четиримата роби с нещо сме предизвикали интереса на облечените в черно мъже. Няколко марсианци ни гледаха втренчено, но щом ония двамата се обърнаха и тръгнаха към нас, останалите наведоха глави и ни оставиха на нашата собствена участ.

Чу се някаква заповед и робите покорно се обърнаха и тръгнаха. Побързах да ги последвам, за да не се досетят, че не разбирам езика им. Избутаха ни към съоръжение, което на пръв поглед приличаше на огромна товарна машина. Едва когато приближихме, забелязах, че тя се състои от две части, които са съединени с подвижна връзка.