Читать «Машината на пространството» онлайн - страница 166

Ако пилотите на машините бяха решили да ни убият, за нас нямаше никакъв изход, но и този път се отървахме благодарение на тяхната заетост с други проблеми. Победата над злочестите градове беше достатъчно красноречива, та такива случайно оцелели пътници като нас да имат някакво значение. Минаха край нас с главозамайваща скорост и почти ни покриха с облака от водни капки, който вдигаха, докато газеха шумно в реката. Единият от краката стъпи на около три ярда от борда на лодката и веднага мощна струя вода ни заля от краката до главата. Малкият плавателен съд се завъртя, залюля се и загреба такова огромно количество вода, че имах чувството, че положително ще потънем.

След не повече от няколко секунди машините отминаха, оставяйки ни почти потопени от тежестта на водата да се люлеем върху развълнуваната повърхност на реката.

VIII

Необходими ни бяха няколко минути, докато успеем да уловим отново греблата и да изгребем поне толкова вода, че да стане лодката отново маневрена. През това време машините вече бяха се отдалечили и вероятно отиваха към своята яма насред общинската земя на Уокинг.

Разтреперан от твърде дълго продължилия инцидент, се залових за греблата и скоро отминахме изпепелените останки на Уейбридж.

Може би някои от жителите бяха оцелели, но ние не забелязахме никакви хора. Нападението на марсианците беше заварило натоварения с пътници ферибот по средата на курса му от единия до другия бряг на Темза и сега той се носеше по повърхността с обърнато нагоре дъно. Градът беше в пламъци и само няколко сгради бяха останали незасегнати от жестоката атака. Картината пред нас беше сякаш от някакъв кошмарен сън, защото когато един град гори и никой не прави дори опит да потуши пожара, той прилича на огромна жертвена клада.

Във водата плуваха труповете на много хора, които вероятно са смятали, че ще намерят тук убежище. Марсианците отново бяха проявили жестоката си изобретателност и насочвайки дулата на огнедишащите оръдия към водата, бяха я загрели до температура на кипене. От повърхността все още се вдигаше пара и тук-там се пукаха мехури; Амелия я докосна с пръст, но бързо се дръпна. Кожата на много от телата край нас се отличаваше с яркочервения си цвят, което говореше, че са били буквално сварени. Облаците пара ни спестиха до голяма степен ужаса на жестоката гледка.

С известно облекчение взехме завоя на реката, но с това страданията ни не свършиха, сега пред нас се разкри гледката на разрушения Шепъртън. По настояване на Амелия загребах по-бързо и скоро отминахме най-драматичната част от картината.

Бързо се уморявах и след следващия завой намалих скоростта. И двамата бяхме страшно измъчени от преживяното, ето защо отклоних лодката към единия от двата бряга. Слязохме и като замаяни седнахме на земята. Няма да разказвам какво се случи между нас после, и без това измъчените ни мозъци се раздираха от съзнанието за нашето участие в трагедията, сполетяла Англия.