Читать «Машината на пространството» онлайн - страница 103

II

След дълга борба с ронливата почва, използувайки туловището на снаряда като опора, от която се оттласквах, най-после стигнах до върха на насипа.

При приземяването си снарядът беше изровил дълбока яма, в която сега лежеше. От двете му страни се издигаха високи насипи пръст; щипещ зеленикав дим, вероятно резултат от моята дейност, се носеше из въздуха. Не мога да определя на каква дълбочина се беше забил снарядът при приземяването си, защото докато се опитвах да освободя вратата на люка, сигурно съм го поместил.

Заобиколих и се приближих до задната страна на снаряда, която не само не беше зарита, но стърчеше над твърдата почва. Чудовищата бяха отворили широко огромния люк, представляващ цялата задна стена на корпуса и вътрешността на кабината им, която чак сега разбрах, че е заемала по-голямата част от обема, беше празна.

Нужни ми бяха няколко минути, за да обходя приличната на пещера вътрешност и да разгледам следите, оставени от чудовищата, и въпреки това мина още един час, преди да се разделя окончателно със снаряда.

Разбрах, че чудовищата в действителност са били пет. На борда са се намирали и няколко коли, защото по стените имаше десетки скоби и прегради.

В дъното на кабината, опряно в стената, която разделяше помещението от другите кабини, беше инсталирано нещо като просторно канапе, скрито от завеса. Формата и размерите му недвусмислено показаха, че е било предназначено за чудовището. Не без известен трепет надникнах зад него и… бързо се дръпнах.

Тук се намираше механизмът, който ръководеше изтеглянето на кръвта на робите в шкафа. Цяла система от остриета и пипети, свързани чрез тръби с голям стъклен резервоар, в който беше останала още много кръв.

Ето с какво тези вампирски чудовища отнемаха живота на човешките същества!

Излязох от отворената стена на кабината да прочистя дробовете си от противната миризма. До дъното на душата си бях отвратен от онова, което открих, и цялото ми тяло трепереше от погнуса.

След известно време се върнах отново в кабината. Исках да разгледам съоръженията, оставени от чудовищата, и направих откритие, от което ми стана ясно, че сложният път, по който бях излязъл, е можел да бъде избягнат. Оказа се, че корпусът на снаряда е с двойни стени и между вътрешните и външните му стени се намира цяла мрежа от тесни и ниски коридори, които кръстосват почти целия корпус. Пролазих в единия от тях и се озовах пред капак, който ме изведе в контролната кабина, и който не бях забелязал преди.

Телата на двамата марсианци веднага ми напомниха за преживяното преди няколко часа на борда на летателния апарат и без да се бавя, се върнах обратно по коридора в обширната задна кабина. Тъкмо се готвех да скоча на земята, когато ми хрумна мисълта, че в този пълен с опасности и рискове свят никак не би било зле да съм въоръжен. Обърнах се и се огледах да открия някакъв предмет, който би могъл да ми послужи като оръжие. Нямах голям избор, защото чудовищата бяха изнесли почти всичко, което можеше да се пренесе… но изведнъж си спомних за остриетата зад шкафа за източване на кръв.