Читать «Малкият Никола̀ тръгва пак на училище» онлайн - страница 30

— Правилно, правилно. Вървете си у дома, деца. И без това е късно и скоро ще тръгнем за новия апартамент. И ще се наложи да си легнем рано, Клотер, че утре ще трябва пак да сложим всичко в ред.

— Ще дойдем да ви помогнем, стига да искате — казах.

Тогава бащата на Клотер постъпи направо страхотно. Рече, че понеже утре е неделя и така добре сме се потрудили, щял да даде пари на Клотер да ни заведе на кино.

Чертите

В междучасието мирно и тихо си играехме на дилижанс и на индианци. Рюфюс и Йод се правеха на коне, Мексан и аз ги държахме за коланите и бяхме кочияшите на дилижанса. Другите бяха индианците и ни нападаха.

Луда веселба падаше, особено когато Йод перна с юмрук Жоашен по носа и Жоашен се развика, че конете нямат право да раздават юмруци.

— Защо не? — попита Рюфюс.

— Ти си кон, мълчи! — извика Клотер и Рюфюс го зашлеви.

Всички се биехме, крещяхме, забавлявахме се страхотно, беше върхът.

После се появи Бульона. Бульона е нашият възпитател… Истинското му име е господин Дюбон, има мустаци и с него не вървят маймунджилъци.

— Погледнете ме право в очите всички до един — рече Бульона. — Защо измисляте винаги груби и глупави игри? Всяко междучасие все същото! Защо не си играете на умни, спортсменски, действително развлекателни игри? Когато аз бях на вашите години, в училище (където бях първенец) с другарчетата ми не се държахме като диваци и се радвахме на уважението на нашия възпитател, към когото изпитвахме, както подобава, най-голям респект. И въпреки това много се забавлявахме.

— С какво? — поинтересува се Алсест.

— С какво кой? — рече Бульона, като се пулеше.

— Ми вие с вашите другарчета — отвърна Алсест и Бульона въздъхна тежко.

— Ами да речем, играехме си на черти. Това е извънредно забавна игра и съвсем не груба.

— И как се играе, гос’дине? — попитах аз.

— Ще ви покажа — рече Бульона.

Бульона извади парче тебешир от джоба си и нарисува черта в единия край на двора и после нарисува още една черта в другия край на двора.

— Така — каза Бульона, — сега ще се разделите на два лагера. Никола̀, Алсест, Йод и Жофроа, ще застанете до оная черта там. Рюфюс, Жоашен и Мексан, вие ще стоите до ей тая черта тук.

Всички отидохме да заемем местата си освен Йод.

— Хайде, Йод — подкани го Бульона, — вас чакаме.

— Не искам да съм в един лагер с Жофроа — запротестира Йод. — Вчера той игра нечестно и ми взе две топчета.

— Кажи по-скоро, че не знаеш как се играе! — извика Жофроа.

— Искаш ли юмрук по носа? — попита Йод.

— Тишина! — изкрещя Бульона. — Добре. Тогава, Йод, вие ще идете на мястото на Клотер, който пък ще заеме вашето място в отбора на Жофроа.

— А, не! — изрева Жоашен. — Ако Йод дойде в нашия отбор, не играя. Той ме перна с юмрук по носа, като беше кон, а нямаше право!

— Ъ… — измънка Мексан, — съгласен съм да заема мястото на Жофроа, тогава Йод ще отиде на негово място в отбора, където е бил Жофроа, обаче понеже Жофроа вече няма да е там, няма да има караници.

— Идвам с тебе — рече Клотер, — двамата сме отбор!

— Аз също — рече Жоашен, — понеже Мексан бяга бързо, ще спечелим.