Читать «Малкият Никола̀ тръгва пак на училище» онлайн - страница 21

— Подигравате ли се с мен?

Извърнахме се и видяхме таткото на Клотер. Изглеждаше сърдит, но беше безумно смешен с моряшката си шапка и с по една марионетка във всяка ръка. Рюфюс сгреши, задето се разсмя, защото таткото на Клотер го зашлеви със стражаря, това на Рюфюс ще да му е напомнило за неговия собствен татко, обаче не му хареса и той се разпищя. Майката на Клотер дотърча от кухнята да види какво става и Алсест я попита дали не с останало още нещичко за ядене.

— Стига вече! Тишина! — изрева таткото на Клотер и удари с юмрук телевизора, който спря, след като издаде странен звук, а е жалко, понеже аз гледах и това стана тъкмо когато момъкът щеше да бъде обесен от лошите, дето ги беше крал, и силно се надявах да се отърве.

Майка му на Клотер казваше на татко му на Клотер да се укроти, че сме били деца и че всъщност негово било хрумването да организират това тържество и да поканят другарчетата на Клотер. Клотер пък плачеше, понеже телевизорът не искаше да проработи. Забавлявахме се наистина чудесно всички до един, само дето часът беше вече шест и нашите татковци и майки дойдоха да ни вземат, за да ни отведат у дома.

На другия ден в училище Клотер беше много умърлушен. Рече ни, че заради нас нямало да може да кара влак. Обясни ни, че искал да кара влак, като порасне, обаче след вчерашното празненство повече нямало да расте, понеже татко му му казал, че никога повече нямало да има рождени дни.

Най-после и ние ще си имаме!

Най-после! И ние ще си имаме! Като онзи у Клотер, едно приятелче от училище, дето е последен по успех в класа, нищо че е много миличък, и ако е последен, то е, защото не го бива по аритметика, по граматика, по история и по география, най му се удава рисуването, там е предпоследен, понеже Мексан е левак. Татко не искаше и да чуе, казваше, че ще ми попречи да уча и че ще остана и аз на опашката като него. Каза още, че е много вредно за очите и че нямало повече да си говорим в семейството и че никога повече нямало да четем хубави книги. А после мама рече, че всъщност не е чак толкова лошо хрумването, и татко се нави да купи телевизионен приемник.

Днес трябва да донесат приемника. Адски съм нетърпелив. На татко не му личи, но и той е нетърпелив, особено откакто съобщи новината на господин Бледюр, нашия съсед, той обаче няма телевизор.

Най-после камионът пристигна пред къщи и видяхме как от него излезе чичкото, който носеше телевизора — трябва да беше много тежък.

— За тук ли е приемникът? — попита чичкото.

Татко му каза, че да, но го помоли да изчака мъничко, преди да влезе вкъщи. Татко се приближи до живия плет, дето отделя нашата градина от тая на господин Бледюр, и се провикна:

— Бледюр! Ела да видиш!

Господин Бледюр, който явно ни е гледал от прозореца, излезе на мига.

— Какво искаш от мен? — сопна се той. — Човек вече няма мира и у дома си!

— Ела да видиш моя телевизионен приемник! — изкрещя много горд татко.