Читать «Максимална защита» онлайн - страница 16

Джейн огледа съдържанието на куфарчето отново. Май всичко си беше вътре. И неактивираният МРЧ, и използваният МРЧ, и свиващите презервативи. Джейн ги преброи, в първия момент ужасена, че момичето може да е взело от тях. Е, от това щеше да излезе незабравима среща, каза си мрачно тя. Както и да е, всичките пакетчета си бяха вътре. Дори поразяващото червило беше налице. Тя въздъхна облекчено.

Тъкмо се канеше да затвори капака, когато се сети какво липсва. Вътре беше останала само едната сребърна кутийка с проследяващи тампони — тези с овлажнител. Остави кутията на плота и внимателно прегледа съдържанието на куфарчето, за да е сигурна.

Не, обикновените проследяващи тампони ги нямаше.

Джейн вдигна глава към огледалото и едва тогава забеляза листчето, залепено там. Беше оранжево на цвят, очевидно от кубчето в нейното куфарче.

„Скъпа Джейн,

Взех назаем тампони. Надявам се, нямаш нищо против, защото отмъкнах цялата опаковка. Знам, че не ти трябват, защото поиска моите миналата седмица. Ще ти върна останалите утре и ще ти разкажа всичко за срещата!

Целувчица, Еди“

Джейн изпъшка, но след това се разсмя. Грешката, разбира се, си беше нейна. Да не е оставяла съдържанието на куфарчето пръснато на пода, вместо да занесе нещата в работната стая. Нали сама каза на Еди, че може да вземе каквото й трябва.

Опита се да се развесели. Поне тампоните нямаше да предизвикат някой проблем, както можеше да стане с презервативите или червилото. По дяволите, това бяха безобразно скъпи тампони, а приятелката й дори нямаше да разбере.

За момент на Джейн й мина през ума да проследи Еди и да направи безплатно изпитание на изобретението, но след това се отказа. Не можеше да се възползва от приятелката си по този начин. Просто се налагаше да забрави за тях.

Поклати глава, взе си куфарчето и го отнесе в работната стая. Налагаше се да бъде по-внимателна в бъдеще. Много добре знаеше, че не бива да оставя нещата си където й попадне! Та това бе едно от първите неща, на които ги учеха в Ч.А.Р.

— Поне е взела нормалните — измърмори под носа си Джейн и затвори вратата на работната стая.

Глава 3

— Пристигнахме, приятел. — Шофьорът на таксито спря колата и се обърна назад. — Ще ти струва двайсет и два и двайсет и пет.

Ейбъл Андрети погледна стреснато цифрата на брояча. Този тип май не се шегуваше. Сумата от летището до апартамента на сестра му наистина беше двайсет и два долара и двайсет и пет цента. Невероятно! Потресаващо! Истинско обирджийство! Поклати глава и подаде на таксиметърджията две банкноти от по двайсет долара.

— Ресто ще искаш ли? — попита мошеникът и грабна двете банкноти.

— Абсолютно — изсъска Ейбъл. В момента не бе в блестящо настроение. Как ли пък нямаше да остави на шофьорчето бакшиш от почти осемнайсет долара. Този тип не спря да мели през целия път от летището за натовареното движение и данъците и за какво ли още не, докато Ейбъл се притесняваше заради сестра си Еди.