Читать «Максимална защита» онлайн - страница 15

— Здрасти, Джейн! Имам важна среща тази вечер и исках да се отбия, за да ми дадеш, ако може…

— Това Еди ли е? — прекъсна ги гласът на Бабинка от хола.

— Да, бабо — отвърна Джейн и се намръщи на Ръфи. Кучето започна да обикаля в кръг и оплете Джейн в каишката.

— Еди, скъпа, влизай. Джейн ще се върне след минутка — провикна се отново баба. — Тъкмо ще ми правиш компания.

— Няма да мога да остана дълго, госпожо Спайръс — отвърна Еди. Мина покрай Джейн и влезе в апартамента. — Имам среща. Всъщност той ще дойде да ме вземе след десет минути. Исках да помоля Джейн да ми даде едно нещо назаем.

— Мили боже! — възкликна Маги Спайръс. — Любовна среща, така ли, Еди, скъпа? При това в четвъртък вечер? Трябва да дойдеш после и всичко да ми разкажеш.

— Добре — съгласи се младата жена. Отново се обърна към Джейн: — Може ли…

— Вземи каквото искаш. Знаеш кое къде стои — отвърна разсеяно Джейн, докато се опитваше да се освободи от каишката на Ръфи. Най-сетне успя и прекрачи прага, но в същия момент усети как някаква сила рязко отметна главата й назад. Извърна се стреснато и видя широко ухилената Еди, стиснала мократа кърпа в ръка.

— По дяволите — изръмжа Джейн. Беше забравила тюрбана. Вдигна ръка, за да позаглади рошавата си коса с пръсти, с надеждата да не изглежда съвсем като мърла. — Хайде, влизай. Връщам се възможно най-бързо. Ако трябва да вървиш, преди да успея да се прибера, си вземи каквото ти трябва. Само че утре искам подробности.

— Дадено — ухили се Еди и затвори вратата.

— Хайде, Ръфчо — каза мрачно Джейн и се отправи към асансьора. Изобщо не се изненада, когато чудовището отказа да върви, седна в коридора и започна да скимти жално. Джейн въздъхна, взе териера в ръце и го понесе към асансьора. Това бе сигурен знак, че няма да успее да се върне, преди Еди да си е тръгнала. Щеше да извади истински късмет, ако си бъде вкъщи, преди лазанята да се е превърнала във въглен.

Точно както Джейн предполагаше, Еди си бе тръгнала, когато най-сетне се прибра. Лазанята бе престояла значително повече от препоръчаните петнайсет минути във фурната, но слава богу, ставаше за ядене. Джейн и баба й се нахраниха, а след това гледаха стар филм за Джеймс Бонд. В единайсет филмът свърши и Джейн сложи баба си и Ръфи да спят.

Тя също бе готова да си легне, но когато мина край банята, се спря учудено, защото забеляза, че куфарчето й е поставено на полицата, а разпилените неща са грижливо подредени вътре. Нали одеве го бутна на пода и трябваше да оправя неразборията по-късно?

Джейн влезе и надникна в куфарчето. Изглежда, Еди се бе погрижила вместо нея. Много мило, но Джейн се зачуди каква ли работа е имала Еди в банята. Двете със съседката бяха добри приятелки, но тя обикновено взимаше от нея дрехи или бижута, все неща, които обикновено не се слагат в банята. Да, обикновено ставаше въпрос за бижута. Гардеробът на Джейн не беше нищо забележително, най-обикновена комбинация от костюми и памучни пуловери и вътре човек не можеше да открие сексапилни прозрачни дрешки, подходящи за любовна среща. Както и да е, каквито и дрехи и бижута да бяха хванали окото на Еди, те едва ли бяха в банята.