Читать «Лудостта на владетелите» онлайн - страница 2

Така например въз основа на библейската книга Царства (IV Цар. 19:35–36) и на историята на Херодот (2:141), се предполага, че нашествието на асирийския цар Синахериб в Израилтянското царство през седми век преди Христа е възпрепятствано от някаква епидемия. Също така, в един критичен момент от Пелопонеската война, през 430–428 г. пр.Хр., според свидетелството на Тукидид Атина е сполетяна от някаква смъртоносна епидемия — дали тифус, едра шарка, сап, лептоспироза, туларемия, или някаква непозната за нас заразна болест, не може да се каже със сигурност. Важното е, че в резултат от нея населението на града рязко намалява. Тукидид съобщава също така (в „История на Пелопонеската война“, кн. II, гл. 48–54), че от около четири хиляди хоплити във войската, които Хагнон повежда към Потидея, умират хиляда и петдесет, което означава 26 процента смъртност. Заради бубонната чума през 542–543 г. населението на Византия намалява с десет на сто и това кара император Юстиниан да отложи своите планове за възстановяване на византийската власт в Италия (по сведения на Прокопий Кесарийски, „История“, кн. II, гл. 22). Също епидемия, но с неуточнен характер, обезлюдява Британските острови през 664 г., като сериозно застрашава оцеляването на едвам проходилата Англосаксонска християнска църква (Беда Достопочтени, „Църковна история“, кн. III, гл. 27 и 30). Черната смърт през 1348–1349 г. — вид бубонна чума, която води до сепсис или до пневмония с летален изход — опустошава Европа, като на някои места намалява броя на населението с една трета. Това има тежки социални, политически и икономически последствия, причинявайки покрай другото и недостиг на работна ръка, спад на приходите от земевладение, въвеждане на известни облекчения в системата на крепостна зависимост, както и съответстващата вълна от социално недоволство. До края на осемнадесетото столетие — когато чумна епидемия отново обхваща Европа, този път избухвайки в Марсилия през 1720–1721 г. — болестта си остава ендемична на континента и често пъти се превръща в ежегодна напаст за живота в градовете, сеейки смърт и дезинтеграция, особено силно през летните горещини.

Също толкова пагубна като последствия за хората, особено от шестнадесети век нататък, се оказва и едрата шарка, която се характеризира с много висока смъртност както сред низините, така и сред обществения елит и това продължава чак докато ваксинацията и имунизацията на населението стават масова практика. Тази болест се оказва с историческо значение и заради това, че е пренесена от европейските заселници в Северна и Централна Америка, както и от западноафриканските роби, транспортирани да работят там. Това се оказва фатално за местното население на Новия свят, което не е било в контакт с болестта и следователно се оказва без имунна защита срещу нея. Така се стига до масово обезлюдяване на португалските и испанските колонии и до срив на икономическия им живот. През деветнадесетото столетие шест големи и две по-малко мащабни епидемии на холера обхващат европейския континент, като между 1817 и 1902 г. довеждат до измирането на голям брой от неговото население.