Читать «Лудостта на владетелите» онлайн - страница 5

Първа глава

Неведомите пространства на съзнанието

„Моля те, чичо — обръща се шутът към крал Лир, — кажи ми, шутът какъв е: благородник или буржоа?“ „Крал, крал“ — отговаря му Лир (III действие, 6-та картина). Доведен до обезумяване от стреса, който понася заради неблагодарността на своите дъщери — Гонерил и Реган, в агонията на обърканото си съзнание и с глава, окичена с диви цветя вместо със златна корона, Лир обяснява болестта си като „рана в мозъка“. Въпреки това той не престава да съзнава, че е крал:

„Да, крал съм аз до мозъка на костите; и щом се взра във някого, съзирам поданиците ми как треперят.“

Лир се сблъсква с парадокса, който стои пред всеки луд крал: възможно ли е да бъде примирена лудостта, която нарушава баланса на неговия ум, с дълга на управлението, представляващ сърцевината на всяка кралска власт и за който той носи лична отговорност.

Има и владетели, които до такава степен са умствено неуравновесени, че се налага да се откажат от отговорностите на властта и да се примирят с определянето на регент или на вицекрал, който да управлява от тяхно име. Такива владетели са Фридрих Вилхелм IV Пруски след здравословния колапс, който преживява през 1858 г.; крал Ото Баварски, братът на Лудвиг II, който по време на близо тридесетгодишното си управление е държан в пълна изолация; императрица Заудиту, или Юдит Етиопска, регент на която става бъдещият император Хайле Селасие; а също така и японският император Тайшо (Йошихито) — бащата на император Хирохито — в последните години от своето управление.

Но повечето от кралете, за които се твърди, че страдат от умопомрачение, или получават само временни пристъпи на болестта си, явно не са чак толкова луди, че да не са в състояние да изпълняват задълженията си на монарси. Но дори и крале с явно и постоянно влошаващо се умствено здраве, като например Шарл VI Френски и Кристиан VII Датски, продължават поне формално да бъдат начело на своите държави. Пристъпите на така наречената „невменяемост“ на Джордж III Английски са много редки и в продължителните промеждутъци от време той се проявява като напълно нормален владетел. Макар че и Хенри VI Английски проявява някои признаци на душевно разстройство, особено през последните години от своето управление, той е в критично здравословно състояние само в продължение на две години от цялото му тридесет и деветгодишно властване. Ерик XIV Шведски също преживява само един остър, но сравнително кратковременен пристъп на шизофрения, от който съвсем очевидно се възстановява.