Читать «Лошо място (Част І)» онлайн - страница 16

Дийн Кунц

Франк съобрази, че дори в този мъртъв час — часовникът на таблото показваше три без дванайсет минути — шансовете да се натъкне на пътната полиция са по-големи по магистралите, затова караше по страничните улици през Коста Меза и източните и южните покрайнини на Нюпорт Бийч. В Корона Дел Вар излезе на тихоокеанската крайбрежна магистрала и стигна чак до Лагуна Бийч. Появи се мъгла, която все повече се сгъстяваше, докато Франк пътуваше на юг.

Лагуна беше живописно курортно градче и колония на художници. Беше разположено на няколко стръмни хълма и по каньона в посока към морето. Сгъстилата се мъгла вече скриваше по-голямата част от града. От време на време го задминаваше кола. Заради мъглата, която пълзеше откъм тихоокеанския бряг, той намали скоростта до трийсетина километра в час.

Сънен и с подути очи, зави в една странична улица източно от магистралата и паркира пред двуетажна тъмна къща с кулички в стила на Кейп Код, която изглеждаше нелепо по склоновете на западното крайбрежие. Искаше му се да наеме стая в мотел, но преди това провери дали има пари или кредитни карти. За пръв път през тази нощ имаше възможност да потърси и документи за самоличност. Прерови джобовете на джинсите, но не намери нищо.

Включи осветлението в колата, придърпа кожената чанта в скута си и я отвори. Беше пълна със стегнати пачки банкноти от по двайсет и сто долара.

8

Прозрачният бульон от сива мъгла постепенно се сгъстяваше. Навярно с приближаването до океана щеше да прилича на каша на бучки.

Без яке, само по пуловер в нощния студ и все пак затоплен от мисълта, че се е измъкнал на косъм от сигурна смърт, Боби се опря на една от патрулните коли пред „Декодин“ и се загледа в Джули, която се разхождаше нагоре-надолу с ръце в джобовете на кафявото кожено яке. Никога не се уморяваше да я гледа. Бяха женени от седем години и през това време живееха, работеха и се забавляваха заедно практически по двайсет и четири часа в денонощие, седем дни в седмицата. Боби не беше от онези хора, които обичат да киснат с приятели по заведения или купони. Една от причините беше, че трудно се намираха приятели около трийсет и петте, които да се интересуват от неговите любими занимания: биг бендове, изкуството и попкултурата на трийсетте и четирийсетте години и класическите комикси на Уолт Дисни. И Джули не се събираше много с приятелки, защото твърде малко трийсетгодишни жени разбираха от музиката на биг бендовете, анимационните филми на „Уорнър Брадърс“, бойните изкуства и усъвършенстваното боравене с огнестрелно оръжие. Въпреки че прекарваха толкова много време заедно, двамата не си омръзваха. За Боби Джули продължаваше да бъде най-интересната и вълнуваща жена в неговия живот.

— Защо се бавят? — питаше Джули и поглеждаше към вече осветените прозорци на „Декодин“, ярки, но трепкащи правоъгълници в мрака.