Читать «Лошо място (Част І)» онлайн - страница 14

— Слава Богу — въздъхна Джули.

После го ритна в кокалчето на десния крак.

— Джули, какво има, по дяволите?

Тя го ритна и по другия крак.

— Джули, по дяволите!

— Никога вече да не ми казваш да захвърля всичко и да бягам.

— Какво?

— Аз съм пълноправен съдружник във всяко отношение.

— Но…

— Умна съм колкото теб, бърза съм колкото теб…

Боби погледна мъртвеца на улицата, другия във форда, който почти не се виждаше, въпреки отворената врата и каза:

— Няма спор, миличка.

— … издръжлива съм колкото теб…

— Знам, знам. Не ме ритай повече.

— Ами Размъсън? — попита Джули.

Боби вдигна очи към сградата на „Декодин“.

— Смяташ ли, че още е там?

— Единствените изходи от паркинга са към Майкълсън, а той не излезе оттук и освен ако е избягал пеша, още е в сградата. Трябва да го хванем, преди да се е измъкнал от капана, заедно с дискетите.

— На дискетите и без това не е записано нищо интересно — отбеляза Боби.

„Декодин“ следеше Размъсън още откакто той беше подал молба за постъпване на работа, защото детективската кантора „Дакота & Дакота“, която по договор осигуряваше проверка на охраната на фирмата, беше разгадала майсторски фалшифицираната му самоличност. Ръководството на „Декодин“ искаше да поиграе с Размъсън достатъчно дълго, за да проследи на кого предава файловете „Факир“. Смятаха да съдят за обезщетение човека, който бе наел Размъсън, защото несъмнено работодател на мошеника беше някой от главните конкуренти на „Декодин“. Оставиха Том Размъсън да си въобразява, че се е промъкнал незабелязано покрай камерите на охраната, докато всъщност той беше под постоянно наблюдение. Позволиха му също да влезе в компютърните кодове и търсената информация, но тайно от него във файловете бяха вкарали секретни указания, така че копираните от него дискети щяха да съдържат само безполезни данни.

Пламъците се извиваха и пращяха около колата. Джули гледаше как отраженията се гърчат и пълзят нагоре по стъклените стени и празните тъмни прозорци на „Декодин“, сякаш се мъчеха да достигнат до покрива и да увиснат надолу като украшения.

Тя леко повиши глас, за да надвика бумтенето на огъня и воя на приближаващите сирени:

— Е, смятахме, че е повярвал в успешното преодоляване на камерите, но той очевидно е знаел, че сме по дирите му.

— Така е.

— Затова може да се е изхитрил и да е намерил противокопиращото указание за файловете. Може да се е справил с него.

— Права си — намръщи се Боби.

— Не е изключено да е успял да запише „Факир“ изцяло върху дискетите.

— По дяволите, не ми се влиза пак. Достатъчно стреляха по мен тази вечер.

Две пресечки по-надолу, край ъгъла зави полицейска кола с пусната сирена и сменящи се сини и червени светлини.

— Ето ги професионалистите — заяви Джули. — Защо не ги оставим да довършат работата?

— Наеха ни да изпълним задачата. Длъжни сме. Честта на частния детектив е свещена, нали знаеш. Какво би си помислил за нас Сам Спейд?

— Сам Спейд може да го духа — не се поколеба Джули.

— Ами какво би казал Филип Марлоу?

— И Филип Марлоу да го духа.

— Какво ще си помисли нашият клиент?

— И клиентът ни да го духа.